прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх.№ 53-00-676 от
2013 г.
§ 1, т. 14, б. ”б” от ДР на ЗДДС
чл. 3, ал. 1 от ЗДДС
чл. 21 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-676/01.07.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ЕООД, собственост на X1, разработва платформа за онлайн казина, стаи за покер, зали за бинго и други онлайн игри. Софтуерът се изготвя съобразно изискванията и спецификациите, зададени от клиента – X1, който е установен на Британски Вирджински острови. Освен разработването на софтуера „X” ЕООД предоставя и други услуги на клиента като обновяване, поддръжка и корекции на софтуера. Създаденият софтуер се изпраща по електронен път на X1 или се качва на запазено за целта пространство в интернет.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на извършваните доставки на услуга по разработване на софтуер и поддръжката му от „X” ЕООД и в коя клетка на справката-декларация по ЗДДС следва да се отразят?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доставката на специално разработен софтуер и актуализацията му по електронен път има характер на доставка на услуга, извършвана по електронен път, по смисъла на§ 1, т. 14, б. ”б” от ДР на ЗДДС, доколкото не попада в обхвата на понятието „стандартен софтуер”, записан на технически носител, съгласно §1, т. 25 от ДР на ЗДДС.
Във връзка с това, за данъчното третиранепо ЗДДС на тези доставки е от значение качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и определяне на  мястото на изпълнение на доставката.
Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В следващите алинеи на чл. 3 е посочено кои дейности се определят като независима икономическа дейност и кои не се третират като такава. Съгласно ал. 2 независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
По отношение на определянето на лицата като данъчно задължени или данъчно незадължени следва да се имат предвид и разпоредбите наРегламент за изпълнение(ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно чл. 18, т. 1 от същия доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице, освен ако не разполага с информация за противното, в случаите:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Съгласно чл. 18, т. 2от Регламента доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, освен ако не разполага с информация за противното, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
След изясняване на понятията данъчно задължено и данъчно незадължено лице, с оглед определяне на данъчното третиране на доставката по ЗДДС следва да се определи и мястото на изпълнение на доставката.
Мястото на изпълнение при доставките на услуги се определя в чл. 21 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от същия член мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. Съгласно чл 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид гореизложеното, в случай, че получател на услугата е данъчно незадължено лице, данъкът ще е изискуем от доставчика на услугата – в случая Вашето дружество, по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и в съответствие с разпоредбата на
чл. 21, ал.1 от закона (с изключение на случаите, попадащи в хипотезата на чл. 21, ал. 5, т. 2, буква “к“ от ЗДДС). Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от закона гласи, че данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5. В този случай доставката следва да се отрази в клетка 11 – „данъчна основа на облагаемите доставки, с място на изпълнение на територията на страната” на справката-декларация по ЗДДС.
В противен случай, ако получателят на услугата има качеството на данъчно задължено лице, ще е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на доставката следва да се определи там,където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Предвид разпоредбата на чл. 21, ал.5 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Общността;
2. доставяните услуги са с предмет посочен в чл. 21, ал. 5 , т. 2, буква “а“ до буква “н“ от ЗДДС, в които се включват услуги извършвани по електронен път. В този случай отново ще е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, посочена по-горе.
От изложеното могат да се обобщят следните хипотези:
– при получател – данъчно незадължено лице, установено извън Общността, във фактурата не се посочва данък върху добавената стойност, тъй като в този случай мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната (21, ал. 5 , т. 2, буква “к“ от ЗДДС) и доставката следва да се отрази в клетка 18 – „данъчна основа на доставки на услуги по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС” на справката-декларация по ЗДДС;
– при получател – данъчно задължено лице, независимо дали то е установено в или извън Общността, във фактурата към него не се начислява данък върху добавената стойност, тъй като в този случай мястото на изпълнение на доставката е там,където е установен получателя (21, ал. 2 от ЗДДС) и доставката следва да се отрази в клетка 17 – „данъчна основа на доставки на услуги по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС” или клетка 18 – „данъчна основа на доставки на услуги по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС” на справката-декларация по ЗДДС.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »