Изх. № 24-39-106
Дата:01.09.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 16, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 42.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО)
Вна Националната агенция за приходите с
вх. №24-39-106 от 11.08.2017 г. е постъпило Ваше запитване за изразяване на становище по компетентност.
В запитването е посочено, че дружество-работодател „………………“ ЕООД прекратява трудов договор с негов служител на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) – с предизвестие, отправено от страна на служителя. Поради възникнали разногласия, относно дължимите от търговското дружество плащания по трудовия договор и във връзка с неговото прекратяване, работодателят и въпросният служител сключват извънсъдебна спогодба на основание чл. 365 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В приложената към запитването спогодба се посочва, че страните, правейки взаимни отстъпки се договарят, че при изплащане на определена сума от дружеството, всички плащания, дължими по закон или договор, ще се считат за напълно и окончателно уредени.
В тази връзка са поставени въпроси относно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство приизплащане от дружеството на договорената сума в сключената извънсъдебна спогодба.
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
І. По отношение на данъчното облагане:
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон, т.е. за целите на данъчното облагане определянето на вида на дохода е от изключително значение.
По силата на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. От приложената към запитването спогодба е видно, че поради възникнали разногласия между страните относно дължимите от работодателя плащания по трудовия договор и във връзка с неговото прекратяване, са направени взаимни отстъпки и по окончателен начин са уредени всички спорове. Предвид това, в конкретния случай доколкото плащането по сключената извънсъдебна спогодба е във връзка с трудовия договор на лицето (трудовото правоотношение) и не е освободено от данъчно облагане, то същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Според чл. 42 от ЗДДФЛ задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения е на работодателя, като в ал. 5 от тази разпоредба е посочено, че определеният дължим авансов данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
ІІ. По отношение на задължителното осигуряване:
В извънсъдебната спогодба не е определено каква част от договорената сума представлява трудово възнаграждение (основно и допълнително) и за какъв период се отнася, както и размерите и характера на останалите договорени обезщетения и други плащания, поради което изразявам принципно становище:
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест и безработица). Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху дохода по чл. 6, ал. 2 от КСО, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) са посочени елементите, които определят размера на осигурителния доход. Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година поотделно – за всеки един от месеците на годината.
Задължителните осигурителни вноски се дължат върху дохода и в размерите, които се отнасят за периода, през който е полаган трудът, независимо от това кога е изплатено трудовото възнаграждение. В този смисъл в изречение трето на чл. 3, ал. 1 от наредбата е посочено, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
По отношение на договорените обезщетения в извънсъдебното споразумение следва да се има предвид, че обезщетенията по КТ, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, са изчерпателно изброени в разпоредбата на
чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ.
Предвид изложеното, възнагражденията на работниците се договарят на основание разпоредбите в КТ. Задължителните осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения и други доходи от трудова дейност, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/’