Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Изх. № М-94-Е-147
Дата: 01.02.2019 год.
ЗДДФЛ, чл. 24;
ЗДДФЛ, чл. 42.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), заведено с вх. №М-94-Е-147 от 06.11.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Служебно правоотношение на служител е прекратено на основание чл. 107а от Закона за държавния служител (ЗДСл) с обезщетение 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Дължимото обезщетение е изплатено на служителя по банков път, като от сумата на обезщетението съгласно чл. 42 от ЗДДФЛ е удържан авансово дължимия данък. В последствие заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а от ЗДСл е отменена от съда през 2018 г. и основанието за изплатеното обезщетение е отпаднало. Предвид това същото подлежи на връщане от получилия го служител.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
1. Авансово удържаният данък върху изплатеното при отпаднало основание обезщетение по чл. 107а от ЗДСл подлежи ли на възстановяване по реда на ДОПК? В случай, че удържаният данък подлежи на възстановяване, кой следва да инициира производството – служителят или удържалият авансово данъка работодател по назначаване?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
На основание чл. 107а от ЗДСл органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата.
Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 107а от ЗДСл не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице. Следователно обезщетението е подлежало на облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, като работодателят е приложил правилата за удържането и внасянето на данъка по реда на ЗДДФЛ.
В конкретния случай изплатеното на служителя обезщетение е с отпаднало основание и подлежи на връщане от служителя, поради което тази сума вече не следва да се третира като облагаем доход за физическото лице и за нея съответно не се дължи данък. Недължимо платените или събрани суми за данъци подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на Раздел І от глава шестнадесета на ДОПК.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. На основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
(АЛ. ГЕОРГИЕВ)

Оценете статията

Вашият коментар