Прилагане разпоредбите на Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП).

Изх. №53-00-6/01.02.2018 г.

ЗДЗП – чл. 3, във вр. §1, т. 1 от ДР;
ЗДЗП – чл. 3, ал. 1, т. 2;
ЗДЗП – чл. 6;
ЗДЗП – чл. 19;
ДОПК – чл. 14, ал. 1;
ДОПК – чл. 82;
ДОПК – чл. 84, ал. 3;
КЗ – чл. 12, ал. 1

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП).
Застраховател от друга държава членка, действащ при условията на свободата на предоставяне на услуги.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Х” PLC. (Х Plc.) е дружество регистрирано в Англия. От въвеждането на данък върху застрахователните премии на територията на България на 01.01.2011 г. чуждестранното лице извършва месечни плащания и изпраща тримесечни декларации до Националната агенция по приходите. В запитването е посочено, че са изпратени многобройни искания за потвърждаване на подадените декларации, получените плащания и номерът за данъчна регистрация на лицето, но обратна информация не е получена. На 28.12.2017 г. е върната сума от банката с основание, че чуждестранното лице не е посочило идентификационен номер ЕИК/БУЛСТАТ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Получени ли са извършваните плащания от чуждестранното лице?
2. Получени ли са декларациите, изпратени по пощата?
3. UIC по CRA/UIC по BULSTAT/PIN/FIN за RSAI Plc UK?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно Кодекса за застраховането (КЗ), застраховането може да се извършва само от съответните лицензирани по този кодекс лица. Застраховането, т.е. поемането на риск срещу възнаграждение е строго регламентирана и под държавен надзор стопанска дейност, която е допустимо да се извършва само от съответните лицензирани лица, съгласно КЗ. Следователно, данъчно задължените лица, съгласно ЗДЗП могат да бъдат само застрахователи по смисъла на КЗ. В този смисъл и съгласно чл. 3, във връзка с §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДЗП (ДР на ЗДЗП) данъчно задължени лица по закон са застрахователите, включително такива от други държави-членки, които предоставят застрахователни услуги на територията на страната по силата на свободата на установяване и свободното движение на услуги.
Видно от разпоредбите на ЗДЗП и чл. 12, ал. 1 от КЗ, застраховател е:
-акционерно дружество, европейско дружество, взаимозастрахователна кооперация или европейско кооперативно дружество със седалище в Република България, получили лиценз при условията и по реда на този кодекс (местен застраховател);
-лице, получило лиценз за застраховане в друга държава членка и извършващо дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги (застраховател от друга държава членка);
– клон на застраховател от трета държава, регистриран по Търговския закон, получил лиценз при условията и по реда на този кодекс.
В чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗДЗП, като данъчно задължени лица са посочени и данъчните представители в случаите, когато такива са определени по реда на чл. 19 от ЗДЗП на лицата, действащи в условията на свободно предоставяне на услуги. Данъчен представител на застрахователя, може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или постоянно пребиваващо, или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация и не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Национална агенция за приходите – чл. 19, ал 2 от ЗДЗП. Същевременно изрично в чл. 19, ал. 3 от ЗДЗП е посочено, че данъчният представител представлява самия застраховател, а чл. 19, ал. 5 от с.з. предвижда солидарна и неограничена отговорност.
В контекста на изложеното задължено лице, в смисъл носител на задължението за данъци (чл. 14, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), е самият застраховател. Данъчният представител се явява задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 3 от ДОПК, което по силата на закона отговаря за чуждо задължение, а именно за задълженията на застрахователя.
При прекратяване на лицето – данъчен представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, застрахователят по чл. 12, ал.1, т. 2 от КЗ, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги, може да определи нов данъчен представител, като до определянето на нов данъчен представител данъчно задължено лице е застрахователят (чл. 19, ал. 4 от ЗДЗП). В тази връзка, в ал. 6 на чл. 19 от ЗДЗП е уредена регистрацията на данъчния представител, а в случаите когато не е определен данъчен представител – на застрахователя по ал. 1, се извършва по реда на чл. 82 от ДОПК в компетентната териториална дирекция на НАП по чл. 8 от същия кодекс, въз основа на първата подадена данъчната декларация.
В случаите, когато лицата не подлежат на вписване в Регистър БУЛСТАТ и не притежават ЕГН или ЛНЧ се идентифицират със служебен номер, издаден от регистъра на НАП, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ДОПК.
Издаването на служебен номер от регистъра на НАП на застрахователите по чл. 12, ал. 2, т. 2 от КЗ ще се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП на базата на подадено искане от задълженото лице или с подаването на първата данъчна декларация.
Относно други данни, следва да се има предвид, че по реда на чл. 6 от ЗДЗП е регламентиран обмен на информация. За тази цел Комисията за финансов надзор уведомява НАП за застрахователите по чл. 12, ал. 1, т. 2 от КЗ, изразили намерение да извършват дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
Предвид изложената нормативна уредба е видно, че разпоредба на чл. 19 от ЗДЗП урежда задълженията на застраховател от друга държава членка, действащ при условията на свободата на предоставяне на услуги. Тъй като това лице е получило лиценз за застраховане от друга държава членка, но не извършва дейност на територията на страната при условията на правото на установяване, а действа в условията на свободата на предоставяне на услуги, за тази хипотеза е предвидено определяне на данъчен представител. При посочените обстоятелства в чл. 19, ал. 4 от ЗДЗП, а именно до определяне на нов данъчен представител, данъчно задължено лице е застрахователят.
Предвид изложената фактическа обстановка и исканата информация от чуждестранното юридическо лице, следва че „Х..” PLC. е получило лиценз за застраховане от друга държава членка и действа в условията на свободата на предоставяне на услуги. От запитването не става ясно чуждестранното лице да е определило данъчен представител. Независимо от това обстоятелство, то по аргумент на чл. 19, ал. 4 от ЗДЗП, данъчно задължено лице е застрахователят, за което е следвало да регистрира въз основа на първата подадена данъчна декларация и да се идентифицира със служебен номер, издаден от регистъра на НАП, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ДОПК.
Компетентната териториална дирекция на НАП за издаването на служебен номер от регистъра на НАП на застрахователите по чл. 12, ал. 2, т. 2 от КЗ е ТД на НАП …., поради което относно изисканата информация за идентификационния номер на „Х…” PLC.; потвърждаване на подадените данъчни декларации за деклариране на данък върху застрахователните премии; постъпилите суми от лицето запитването е препратено до ТД на НАП…, с писмо изх. № 53-00-6 от ….29.01.2018 г. по описа на дирекцията.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар