Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). 201

Изх. № 23-22-2604/06.12.2017 г.

ЗКПО – чл. 12, ал. 3
СИДДО с Франция

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Едноличен собственик на капитала на дружеството е френско дружество (Х).
„У” ЕООД е с вписан капитал в размер на 1…  лв. Във връзка с преструктуриране на дейността си в България, френското дружество продава 100% от дяловете на българско физическо лице. Дяловете са на стойност 3….. лв., т.е. в резултат на продажбата на дяловете ще се реализира печалба от страна на френското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Попада ли посоченият доход в доходите по чл. 12, ал. 2 от ЗКПО и подлежи ли на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?
2. Приложима ли е Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) между България и Франция в случая и попадат ли тези доходите в посочените в чл. 11, ал. 4 от спогодбата?
3. В случай, че е приложима СИДДО, може ли да се приложи облекчената процедура по чл. 142 от ДОПК (за доходи под 500 000,00 лв.)?
4. Във връзка с прилагане на процедурата по чл. 142 от ДОПК:
* има ли установен образец, с който следва да се удостоверят обстоятелства по чл. 136 от ДОПК пред купувача по сделката – физическо лице;
* в случая на прилагане на СИДДО при продажба на дялове, има ли някакви особени изисквания по чл. 136, т. 4 от ДОПК и следва ли да се удостоверяват такива пред платеца на дохода;
* следва ли да се подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, респективно кой и къде следва да подаде декларацията.
1. В случай, че се приложи СИДДО, следва ли да се подаде декларация по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Данъчно задължени лица по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО са чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в Република България. Печалбата и доходите от източници в Република България са регламентирани в глава втора от ЗКПО. Сред видовете доходи от източник в страната, изброени в чл. 12 от ЗКПО, са и доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините (чл. 12, ал. 3 от ЗКПО).
По смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗКПО, финансов актив е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти (ЗСКИ). Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година. Дяловете от местно търговско дружество представляват финансов актив по смисъла на цитираното определение.
Следователно доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, от разпоредителни сделки с дялове на местни юридически лица представляват доходи от източник в Република България, по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗКПО.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа и внася от получателя на дохода, по аргумент на чл. 195, ал. 3 и чл. 202, ал. 4 от ЗКПО.
Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица се определя по реда уреден в чл. 199, ал. 3 от ЗКПО и представлява положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване (вж. §1, т. 22 от ДР на ЗКПО).
Данъчната ставка е в размер на 10 на сто (чл. 200, ал. 2 от ЗКПО). Редът за деклариране и сроковете за внасяне на данъка са разписани в чл. 201, съответно чл. 202 от ЗКПО.
Относно въпросите, касаещи прилагането на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, запитването е изпратено на дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, която е компетентна да изрази становище по прилагане на СИДДО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

определяне на размера на данък върху добавената стойност при продажба на дълготраен материален актив съгласно разпоредбите на ЗДДС / в сила от 01.01.2007г./

Изх. № 24-34-908Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Относно: определяне на размера на данък върху добавената стойност при продажба на дълготраен материален актив съгласно разпоредбите на ЗДДС

общата система на данъка върху добавената стойност /Обн. L OB. Бр.77 от 23 март 2011г./, който е задължителен и се прилага във всички държави членки на Общността. Съгласно чл.18, пар.1 от Регламента,

№547-1/29.04.2013г. Чл.21, ал.4, т.3 от ЗДДС Чл.21 ,ал.4, т.4 от ЗДДС В Дирекция ОДОП гр…е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с

данъчно третиране на предоставяне за ползване на апартамент чрез онлайн платформа съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № 24-39-194Дата: 15.05.2020 год. ЗДДС, чл. 3, ал. 1; ЗДДС, чл. 12, ал. 1; ЗДДС, чл. 45, ал. 4; ЗДДС, чл. 45, ал. 6;

третиране по ЗДДС на доставка на услуга

ОТНОСНО: третиране по ЗДДС на доставка на услуга В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпиха Ваши писмени запитвания с вх. № 96-00-278/ 03.11.2017 г. и