Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). 201

Изх. № 23-22-2604/06.12.2017 г.

ЗКПО – чл. 12, ал. 3
СИДДО с Франция

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Едноличен собственик на капитала на дружеството е френско дружество (Х).
„У” ЕООД е с вписан капитал в размер на 1…  лв. Във връзка с преструктуриране на дейността си в България, френското дружество продава 100% от дяловете на българско физическо лице. Дяловете са на стойност 3….. лв., т.е. в резултат на продажбата на дяловете ще се реализира печалба от страна на френското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Попада ли посоченият доход в доходите по чл. 12, ал. 2 от ЗКПО и подлежи ли на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?
2. Приложима ли е Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) между България и Франция в случая и попадат ли тези доходите в посочените в чл. 11, ал. 4 от спогодбата?
3. В случай, че е приложима СИДДО, може ли да се приложи облекчената процедура по чл. 142 от ДОПК (за доходи под 500 000,00 лв.)?
4. Във връзка с прилагане на процедурата по чл. 142 от ДОПК:
* има ли установен образец, с който следва да се удостоверят обстоятелства по чл. 136 от ДОПК пред купувача по сделката – физическо лице;
* в случая на прилагане на СИДДО при продажба на дялове, има ли някакви особени изисквания по чл. 136, т. 4 от ДОПК и следва ли да се удостоверяват такива пред платеца на дохода;
* следва ли да се подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, респективно кой и къде следва да подаде декларацията.
1. В случай, че се приложи СИДДО, следва ли да се подаде декларация по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Данъчно задължени лица по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО са чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в Република България. Печалбата и доходите от източници в Република България са регламентирани в глава втора от ЗКПО. Сред видовете доходи от източник в страната, изброени в чл. 12 от ЗКПО, са и доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините (чл. 12, ал. 3 от ЗКПО).
По смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗКПО, финансов актив е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти (ЗСКИ). Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година. Дяловете от местно търговско дружество представляват финансов актив по смисъла на цитираното определение.
Следователно доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, от разпоредителни сделки с дялове на местни юридически лица представляват доходи от източник в Република България, по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗКПО.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа и внася от получателя на дохода, по аргумент на чл. 195, ал. 3 и чл. 202, ал. 4 от ЗКПО.
Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица се определя по реда уреден в чл. 199, ал. 3 от ЗКПО и представлява положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване (вж. §1, т. 22 от ДР на ЗКПО).
Данъчната ставка е в размер на 10 на сто (чл. 200, ал. 2 от ЗКПО). Редът за деклариране и сроковете за внасяне на данъка са разписани в чл. 201, съответно чл. 202 от ЗКПО.
Относно въпросите, касаещи прилагането на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, запитването е изпратено на дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, която е компетентна да изрази становище по прилагане на СИДДО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар