Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Изх. № 20-00-425/30.11.2017 г.
ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“;
ЗКПО – §1, т. 34 и т. 36 от ДР;
КТ – чл. 293 и чл. 294;
ЗДДФЛ – чл. 24;
КСО – чл. 6, ал. 2;
КСО – чл. 6, ал. 12;
КСО – чл. 157, ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1;
НЕВДПОВ – чл. 2, ал. 3
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството предоставя ежемесечно на своите работници и служители ваучери за храна като социална придобивка. На общо събрание на работниците и служителите и с Решение на ръководството на дружеството е взето решение работниците и служителите, които са в дългосрочно отсъствие (повече от месец) във връзка с временна неработоспособност и майчинство да не получават такава придобивка, а за тези, които нямат пълен работен месец, ваучерите се изчисляват пропорционално на отработеното време. Условията за предоставяне на ваучерите за храна на работниците и служителите са детайлизирани в заповед, издадена от управителя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. В този вид, при така издадената заповед, може ли да се считат начислените суми за ваучери за храна като социален разход?
2. Ако не може да бъдат счетени за социален разход, как би следвало да се третират начислените суми за ваучери за храна съобразно данъчното и социалното законодателство на страната?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗКПО).
По смисъла на §1, т. 36 от ДР на ЗКПО „Ваучери за храна“ са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително и на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В същата дефиниция е заложен и критерий, посредством който да бъде определено дали социалните придобивки са предоставени в натура или не. Този критерий се съдържа в третото изречение на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, според което не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В цитираното определение са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки – по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Според описаните факти в запитването, съгласно решение на Общото събрание на работниците и служителите и заповед на ръководството на предприятието, ваучери за храна се предоставят на служителите при пълен отработен месец, при непълен отработен месец ваучерите за храна се определят пропорционално на отработеното време. Ваучери не се предоставят само на лица, които трайно отсъстват от работа – повече от месец във връзка с временна неработоспособност и майчинство. В този случай, редът е определен от ръководството на предприятието, което същевременно е съобразило и волята на работниците и служителите. Предвид алтернативния характер на начина за предоставяне на социалните придобивки на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, следва да се приеме, че когато вариантите за предоставяне са комбинирани – определен с волеизявление на работниците и служителите и на работодателя, изискването на цитираната разпоредба е изпълнено.
За да е достъпна социалната придобивка, трябва да е подсигурена възможност тя да се ползва по право от всички наети лица. Макар да са производни на правоотношенията между данъчно задълженото лице работодател и наетите лица, социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не произтичат и не са свързани със заеманата от лицата длъжност. Решението на Общото събрание на работниците и служителите или това на ръководството на предприятието трябва да съдържа параметри относно предоставяната придобивка: съдържание (вид), обхват на правоимащите лица (всички, вкл. и потенциални потребители), начин на получаване, стойност и лимит на придобивката. Критерият за социална придобивка изисква нейният размер да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, размер на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение или от броя на отработените дни, които са по-скоро критерии за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване (в тази насока е Решение № 3311/23.05.2000 г. на ВАС по адм. д. № 6438/99 г.). Затова и стойността на социалния разход следва да бъде еднаква за всички правоимащи лица. Когато наетите лица имат различни потребности и интереси, считаме обаче, че работодателят може да предостави възможност за избор между алтернативни социални придобивки с една и съща стойност, което също не противоречи на изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Изпълнението на критерия „общодостъпност” също така е в пряка зависимост и от естеството на предоставяната придобивка. Така например правото за ползване на почивни, спортни или културни бази на предприятието не е логично да се поставя в зависимост от отработените дни, защото то е право по принцип и произтича от наличието на трудовото правоотношение. Подобен вид социални придобивки ще изпълняват изискването за общодостъпност ако всички наети лица могат да се ползват по право от тях. Още повече, че този тип социални придобивки се ползват именно когато работникът или служителят не е на работа (в отпуск, в извънработно време, в почивни дни), т.е. обвързването на правото на достъп до такива придобивки с отработените за даден период дни, ще е в противоречие с тяхната същност и цел. Естеството на други видове социални придобивки – например свързани с хранене като столово хранене, купони или ваучери за храна, както и транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, предполага съответният ползвател да се явява на работа, т.е. тези придобивки биха изпълнили своята цел и ако получаването им е съобразено с отработените дни. Тъй като необходимостта от посочените придобивки възниква когато наетото лице се явява на работа, то следва, че неосигуряване на ваучери за храна за месеца, в който лицето няма отработени дни, не компрометира критерия за „общодостъпност”, т.е. и в този случай извършеният от работодателя разход следва да бъде данъчно третиран като социален разход, предоставен в натура и подлежи на данъчно третиране по реда на Част четвърта от ЗКПО „Данък върху разходите” от ЗКПО.
Следва да се посочи обаче, че ако дадена социална придобивка не изхожда от волята на работниците и служителите, които фактически са нейни ползватели, това ще е по-скоро отклонение от общоприетия с чл. 293 от КТ принцип.
Изхождайки от коментираното дотук, както и предвид изложеното в запитването, че работниците и служителите са приели с решение на общото събрание да се изплащат ваучери за храна и на лицата, през месеца, в който те прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, няма нормативна пречка за това, ако е спазено изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО – договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
Когато са налице условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, разходите за ваучери за храна в размер до 60,00 лева месечно на всяко наето лице, са освободени от облагане.
Данъчната основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, като правилата за определянето й се съдържат в чл. 214 от ЗКПО. Ставката на данъка е 10 на сто, като същият се декларира с годишната данъчна декларация и се внася до 31 март на следващата година.
Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО (аргумент чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ).
По втори въпрос:
Разходите за ваучери за храна, които не са предоставени по реда на ЗКПО и/или не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“ и чл. 24, ал. 2, т. 9 на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В съответствие с чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица – работници, служители и наети по договор за управление и контрол. В тази хипотеза, разходите за ваучери за храна ще се трансформират в разходи за възнаграждение на персонала, които са данъчно признати разходи по общия ред на ЗКПО.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (аргумент чл. 6, ал. 2, изречение първо от КСО).
Аналогична е разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от НЕВДПОВ, съгласно която осигурителните вноски за работниците, служителите и лицата, наети по договори за управление се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
От 01.01.2017 г. върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3 и ал. 5 от кодекса (основание чл. 6, ал. 12 от КСО).
В същия смисъл е текстът на чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ, съгласно който осигурителни вноски се изчисляват и се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците, служителите и лицата, наети по договори за управление в пари или в натура.
Здравноосигурителните вноска за работниците, служителите и лицата, наети по договори за управление се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО (аргумент чл. 40, ал. 1, т. 1, изречение първо от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)).
Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и ал. 7 от КСО, поради което в конкретния случай върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи се дължат и вноски за ДЗПО (основание чл. 157, ал. 6 от кодекса).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар