Изх.№ 23-22-2061 от
14. 11. 2014 г.
ЗМДТ – чл. 4, чл. 10, чл. 14, §1, т.12 от ДР
ДОПК – чл. 103, чл. 129, ал. 4, 170, ал. 1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” VVV е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-2061 /30.10.2014 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2007 г. физическо лице е декларирало по реда на чл. 14 от ЗМДТ в притежаван от него (в съсобственост с още две лица) недвижим имот в VVV, описан в декларацията като земя и построена върху неясграда. Длъжностно лице от община VVV в графата „служебна информация за имота” е посочило, че земята е земеделска, а устройствената зона – селскостопанска. По искане на един от съсобствениците, през 2014 г. е издадено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 от ДОПК за земята и сградата. Собственикът е възразил срещу завишената стойност на данъчната оценка и е поискал да подаде коригираща декларация, в която да посочи, че земята, върху която е построена сградата, е земеделска.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е основание да бъде подадена коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ за притежаваната от собствениците земеделска земя и построената върху нея вила?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ са посочени обектите, разположени на територията на страната, подлежащите на облагане с данък върху недвижимите имоти. Това са сградите и поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По силата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ от обхвата на облагаемите обекти са изключени земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен. Легална дефиниция на понятието „прилежащ терен” за целите на посочената разпоредба е дадена в §1, т. 12 от ДР на ЗМДТ – „това е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащия терен са равни на 10 на сто от площта на имота.”
Видно от гореизложеното и предвид твърдението, че се касае за земеделска земя, върху която е построена едноетажна сграда – вила, се налага изводът, че земеделската земя не подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти, респ. не подлежи на деклариране с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В данъчната декларация за облагане с годишен данък по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ върху недвижимите имоти следва да бъде посочена сградата с прилежащия й терен, последният представляващ част от площта на земеделската земя и подлежащ на определяне съгласно цитираната по-горе легална дефиниция. Обръщаме внимание, че данъчната оценка по чл. 264 от ДОПК за земеделската земяследва да бъде изготвена по реда на Приложение № 2, р-л V, чл. 19- чл. 21 от ЗМДТ, а не по реда на р-лІV от Приложение № 2, който е неприложим за земеделските земи.
Информация за вида на конкретен имот (урегулиран, земеделски, горски и пр.) се получава от страницата в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която се попълва служебно от съответната служба на общината или общинската служба по земеделие и гори. Фактът, че съответното длъжностно лице в графата „служебна информация за имота” е посочило, че същият е земеделска земя, попадаща в устройствена зона „селскостопанска”, налага извода, че още през 2007 г. са били налице предпоставки за иницииране на производство за извършване на корекция на подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ във връзка с определяне на данъчната основа, подлежаща на облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. След като е констатирано, че данъчната декларация не е попълнена според изискванията на ЗМДТ, то следва компетентните служители на общинската администрация да инициират производство по реда на
чл. 103 и сл. от ДОПК за отстраняване на несъответствията – като укажат на задължените лица в какво се състоят неточностите и ги поканят да ги отстранят в предвидения от закона 14-дневен срок.
Следва да отбележим, че ако в резултат на извършената корекция в декларацията се окаже, че лицето е внесло данък в по-висок размер от действително дължимия, същият подлежи на възстановяване или прихващане по реда на чл. 129 от ДОПК. Производството може да бъде инициирано както от компетентните органи на общинската администрация, така и по писмено искане на данъчно задълженото лице.
Когато компетентният по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ служител на общинската администрация констатира, че са налице основания за възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и лицето има непогасени изискуеми други публични задължения (за данъци, такси, глоби и пр.), администриращият орган прихваща надвнесените суми с непогасените задължения и остатъкът, ако има такъв, се връща на лицето по посочена от него банкова сметка или в брой – на физически лица-нетърговци (чл. 129, ал. 4 от ДОПК).
Недължимо платени или събрани суми за други публични вземания, например ТБО, се прихващат с непогасени публични задължения на същото лице по реда на
чл. 166, ал. 2 ДОПК, т.е. по реда на АПК съгласно нормата начл. 170, ал. 1 от ДОПК, по инициатива на лицето или на органа, компетентен да установява публичното задължение. Отказът за прихващане може да бъде обжалван от длъжника по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се обжалва пред органите по чл. 166, ал. 3 в 7-дневен срок от съобщаването му (чл. 170, ал. 2 ДОПК).
‘