2_ 248/20.02.2014г.
ЗКПО – чл.10;
ЗДДС – чл.71, т.1;
ЗДДС – чл.112, ал.1, т.1;
ЗДДС – чл.121, ал.1;
ППЗДДС – чл.79, ал.7;
ЗСч – чл.42, ал.1, т.3
ДОПК – чл.37, ал.1;
КЗ – чл.207, ал.3.
Относно: Прилагане разпоредбите на Закона за счетоводството /ЗСч/ и материалните данъчни закони относно отчитане на стопанските операции и съхранение на документите.
Предявили сте иск за обезщетение към застрахователна компания ……… АД. Застрахователят изисква от Вас да му предоставите и да задържи оригиналните фактури, удостоверяващи разходите, които сте направили за отстраняване на щети по застрахования актив.
Във връзка с горното сте поставили следните въпроси:
1. Има ли право застрахователят да поиска и да задържи оригиналните документи, които не са издадени на негово име.
2. Ако има право да ги задържи, какво ще представя дружеството при евентуална данъчна проверка.
3. Допустимо ли е в счетоводството на дружеството да останат заверени копия на въпросните фактури в едно с протокола за предаването на оригиналите на застрахователя.
С оглед изложената фактическа обстановка в запитването и съобразно действащата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
В чл.17 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ са регламентирани основните права на задължените лица, сред които е и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения /ал.1, т.5, б.”б”/. От цитираната разпоредба е видно, че Националната агенция за приходите е компетентна по данъчното и осигурително законодателство и не предоставя указания за прилагане на други закони.
Предвид горното, в настоящето становище бихме могли да се ангажираме единствено с въпросите, които са от компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/.
Законът за счетоводството изисква от данъчните субекти да отразяват стопанските операции в счетоводството си на основата на първични документи. Принципът за документална обоснованост е един от основните счетоводни принципи, който е залегнал и в разпоредбите на материалните данъчни закони – Законът за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, както и в процесуалните разпоредби на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Съгласно чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл.71, т.1 от ЗДДС лицето упражнява правото на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, какъвто по смисъла на чл.112, ал.1, т.1 от закона е фактурата. Съгласно чл.79, ал.7 от Правилника за прилагане на ЗДДС, получателят по доставката следва да притежава оригинала на фактурата.
Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК, в производствата по установяване на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, органите по приходите събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице. Следва да се отбележи, че като безспорно доказателство за вида и размера на отразен в счетоводството разход и ползвано в тази връзка право на приспадане на данъчен кредит е първичният счетоводен документ.
Съгласно чл.42, ал.1, т.3 от закона за счетоводството документи за данъчен контрол се съхранява в предприятието по реда, предвиден в Закона за Националния архивен фонд в срок до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи.
Аналогичен е текста и на чл.121, ал.1 от ЗДДС, който изисква всяко данъчно задължено лице да осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват. Съгласно ал.2 от същия член автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване.
Съгласно изискванията на глава деветнадесета, чл.207, ал.3 от Кодекса за застраховане /КЗ/, при настъпване на застрахователното събитие, застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.
В КЗ не се съдържатнорми, които да уреждат ред за предаване на оригиналните документи за извършен ремонт на застраховано имущество на застрахователя по повод предявен иск към него, но следва да имате предвид, че НАП не е компетентна да се произнася по прилагането на този кодекс.
‘