Изх. № М-26-К-31
Дата: 17.02.2021 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 109;
Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки на Европейския съюз;
Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския Парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство, чл. 1.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) по отношение на гражданин на трета държава с разрешение за продължително пребиваване в Република България по Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки на Европейския съюз (Директива 2004/38/ЕО)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, прието с вх. №М-26-К-31/18.01.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Съпругата на унгарски гражданин, която е гражданнка на Китай, е със статут на продъжлително пребиваваща в България съгласно Директива 2004/38/ЕО.
Въпросите, които се поставят са:
1. Следва ли същата да внася задължителни осигурителни вноски по българското законодателство и от кой момент?;
2. Има ли здравноосигурителни права в България и ако има от коя дата?
Предвид непълната и неясна фактическа обстановка, изложена в запитването и в съответствие с относимата нормативна уредба в сферата на здравното осигуряване, изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО регулират условията, уреждащи упражняването на правото на гражданите на Европейския съюз (ЕС) и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки на ЕС. Тя се прилага по отношение на всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, както и за членовете на техните семейства, които ги придружават или се присъединяват към тях.
След присъединяването на Република България към ЕС се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.
В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
От 01 януари 2011 г. е в сила Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския Парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (Регламент (ЕС) №1231/2010). Съгласно чл. 1 от този регламент по отношение на граждани на трети държави (граждани на държави, извън ЕС), както и членовете на техните семейства и наследниците, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една единствена държава членка, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
По смисъла на Регламент (ЕС) №1231/2010 правата и задълженията за социална сигурност на граждани на трети страни, както и членовете на техните семейства, пребиваващи законно на територията на държава членка и упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се уреждат изцяло от правилата на Регламент (ЕО) №883/2004. Същия се прилага спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение на тях са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава–членка и
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави членки на ЕС, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не. Трансгранична ситуация е пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Важно е да се отбележи, че Регламент (ЕС) №1231/10 и Регламент (ЕО) №883/2004 ще се прилагат и по отношение на гражданин на трета страна, който пребивава законно на територията на ЕС, ако той е член на семейство (по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 и Директива 2004/38/ЕО)на гражданин на ЕС, упражнил правото си на свободно движение и намиращ се в трансгранична ситуация. Важното в случая е, че за да е приложим Регламент (ЕО) №883/2004 чрез Регламент (ЕС) №1231/10 и към гражданин на трета страна, който не е в трансгранична ситуация, е необходимо гражданинът на третата страна да е член на семейство на гражданин на ЕС, който се намира в ситуация с трансграничен елемент. Трансграничният елемент може да не е свързан пряко с гражданина на трета страна, а само с члена на неговото семейство – гражданин на ЕС. Ирелевантно е гражданството на лицето от третата страна. От значение е, че един от членовете на семейството е гражданин на ЕС и в рамките на семейството има преместване между държави членки на ЕС (без значение кой от членовете на семейството е извършил това преместване).
С оглед на гореизложеното, в конкретния случай, ако отговаря на цитираните условия, по отношение на посочената в запитването Ви китайска гражданка, съпруга на гражданин на ЕС, е приложим Регламент (ЕО) №883/2004 чрез Регламент (ЕС) №1231/10 и тя попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. В случай, че не отговаря на тези условия разпоредбата не е неприложима спрямо нея.
Относно втория въпрос, поставен в запитването следва да имате предвид, че задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО за лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, възниква от датата на възникването на основанието за осигуряване (датата, от която лицата попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК на основание член 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО). От този момент нататък здравноосигурителните права на китайската гражданка ще се определят по реда на чл. 109 от ЗЗО. На основание цитираната разпоредба здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата, които не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, възстановяват здравноосигурителни права, при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/