Изх.№ 92-00-1783
Дата:12.12.2017 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а“;
ЗЗО, чл. 40, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 9, ал. 5;
Наредба № Н-8, чл. 2, ал. 6;
Наредба № Н-8, чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“;
Наредба № Н-8, чл. 3, ал. 1, т. 5.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за периода на отстраняване на държавен служител от длъжност до възстановяването му на работа
Във връзка с Ваше писмо с вх. №92-00-1783/02.10.2017 г. по описа нана(НАП), Ви уведомявам следното:
Съгласно описаната фактическа обстановка във връзка с прекратяване на дисциплинарно производство срещу държавен служител от ……………… и възстановяването му на работа, служителят е заплатил на касата на …………….. здравноосигурителни вноски за периода на отстраняването му от длъжност от месец 07.2016 г. до месец 12.2016 г.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка се отправя молба да бъде издадено предписание за подаване на Декларация обр. 1 за 2016 г.
Фактическата обстановка е формулирана много общо и не са изложени пълно и точно всички факти и обстоятелства. От запитването не става ясно на какво законово основание е временното отстраняване от длъжност на лицето, поради което с оглед разпоредбите на относимото законодателство изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска на лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), определена по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО, се определя и се внася върху доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Здравноосигурителната им вноска е изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон – основаниечл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗЗО.
В случаите, когато лица са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони, за периода на отстраняването им до възстановяването те не са осигурени по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, тъй като не извършват трудова дейност и не получават доход от тази дейност, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване.
Периодите на временно отстраняване от длъжност се зачитат за осигурителен стаж на основание разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, която регламентира и размера на осигурителния доход за тези периоди. Съгласно тази разпоредба за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. Видно от разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от кодекса е налице специфична правна връзка с други (специални) закони, по реда на които лицето може за определен период от време да не е работило поради отстраняване от работа, след което е възстановено. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Осигурителните вноски са за сметка на осигурителя, в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по
чл. 69“, а ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. – и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд (УПФ) (чл. 9, ал. 5 от КСО). Внасянето на осигурителни вноски за тези фондове е с цел зачитане на осигурителен стаж.
Също така, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗЗО изрично е регламентирано, че здравноосигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон. В ЗЗО не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за времето, през което лице е останало без работа поради отстраняване от длъжност. С оглед на гореизложеното и неналичието на релевантна норма в ЗЗО, няма основание здравноосигурителните вноски за въпросния период да бъдат внесени за сметка на ведомството или на отстраненото лице чрез ведомството.
Следва да се има предвид, че единствено в хипотезата на ползване на неплатен отпуск по желание на лицето, здравноосигурителната вноска е изцяло за сметка на осигуреното лице. В този случай то се счита за самоосигуряващо се лице по смисъла на ЗЗО и следва да внесе при органа по назначаването дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Видно от изложената фактическа обстановка, запитването не касае цитираната хипотеза.
От друга страна, предвид чл. 33, ал. 1 от ЗЗО тези лица попадат в кръга на задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса. В този аспект, в случай че за лицата не са дължими здравноосигурителни вноски на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, за въпросния период приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от същия закон. Съгласно тази разпоредба лицето дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и е длъжно да извърши годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Също така, лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО са длъжни да декларират това обстоятелство, като в декларацията посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от закона. Срокът за подаване на декларацията е до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство. Декларацията е приложение № 7 към чл. 2, ал. 6 от Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8) и се подава в компетентната териториална дирекция на НАП лично или от упълномощено лице, както и по електронен път с квалифициран електронен подпис или издаден от НАП персонален идентификационен код – ПИК.
За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3 от КСО, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони, осигурителят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните се предоставят по реда на Наредба №Н-8. Декларация образец №1 “Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба №Н-8) се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа или от периода на осигуряване върху по-малък осигурителен доход, като в т. 12 “Вид осигурен” от декларацията се попълва код 18. Декларацията съдържа данни само за социално осигуряване. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Наредба №Н-8 декларация образец №1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от осигурителя в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1 от КСО.
Относно молбата Ви за издаване на задължително предписание във връзка с подаване на декларация образец №1 за 2016 г. следва да имате предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба №Н-8, съгласно която декларация образец №1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване, или данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тъй като в конкретния случай декларации образец №1 за 2016 г. ще съдържат данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, за подаването им не се изисква издаването на задължителни предписания.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/