Изх. №24-31-288
Дата: 01.04.2008 год.
Относно: прилагане разпоредбите на ЗДДС – чл. 21, ал. 2, т. 1, ППЗДДС и ЗКПО, в сила от 01.01.2007г.
Във Ваше писмено запитване до Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Варна, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх.№ 24-31-288 от 08.08.2007 г., е изложена следната фактическа обстановка:
“………………………….“ ООД – гр. ……… планира в близко бъдеще осъществяването на строителна дейност на територията на Полша на основание договори, които ще се сключат между дружество, местно лице за Полша, в качеството му на възложител и „…………….. ……………………….. “ ООД, в качеството му на изпълнител. Продължителността на извършваната работа ще бъде повече от една година.
Въпросите са: Как се документират авансови плащания за доставка на услуга, която ще се извършва на територията на Полша, начислява ли се ДДС при тези доставки? При регистрацията на дружеството в Полша ще се промени ли третирането на тези доставки и как? Кои приходи от дейността в Полша ще се считат за приходи на дружеството от чужбина и кои разходи от дейността в Полша ще се признават за разходи на дружеството? Какви документи се приемат от НАП като доказателство за разходите на дружеството, във връзка с дейността в Полша? Ако „…………………………..“ ООД бъде разглеждано за местно лице, съгласно законодателството на Полша и бъде облагано за дейността си там, какви задължения или облекчения следват за дружеството в България?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по направеното запитване изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.11З, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117.
Доставката на строителна услуга от дружеството на територията на Полша не попада сред изброените хипотези в чл.117, ал.1 от ЗДДС и следва да се документира с издаване на фактура.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка.
1
Текстът на чл.21, ал.2. т. 1 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимия имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. В този смисъл, осъществяването на строителна дейност от дружеството на територията на друга държава членка на ЕО, е доставка на услуга с място на изпълнение извън територията на страната и съгласно чл.86, ал.З от ЗДДС за нея не се начислява данък.
Съгласно чл. 79, ал.2 от ППЗДДС фактура/известие се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. В случая на основание т.4 на същата разпоредба във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък от закона се вписва съответната разпоредба на закона, съгласно която доставката на стока или услуга е с място на изпълнение извън територията на страната, т.е. чл.21, ал.2, т.1 от ЗДДС.
Изхождайки от съдържанието на запитването, “………………………“ ООД ще развива строителна дейност на територията на Полша за продължителен период от време. В случай, че полското законодателство изисква регистрация на място на стопанска дейност /офис, обект, строителна площадка и г.н./, посредством което дружеството да извършва стопанската си дейност в Полша, то реализацията и разчитането на гази дейност ще бъде съгласно изискванията на местното законодателство. Т.е. всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, следва да участват във формирането на финансовия му резултат, по реда и съгласно изискванията на полското законодателство.
По смисъла на ЗКПО местно юридическо лице, независимо от обстоятелството, че има регистрирано място на стопанска дейност в друга държава, е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър /чл.З от закона/.
Общото правило, дефинирано в чл.З, ал.2 от ЗКПО изисква местните юридически лица да се облагат с данъци за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина по реда на ЗКПО.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната се съдържат в глава III – Международно облагане от ЗКПО.
Съгласно текста на чл.14, ал.1 от закона, когато не се прилагат разпоредбите на международен договор по чл.13, ДЗЛ имат право на данъчен кредит при условията и по реда на ЗКПО.
Данъчен кредит по смисъла на §1, т. 12 от ДР на ЗКПО е правото при определените по закона условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
В случай, че ООД “…………………………“ регистрира юридическо лице, което е местно за Полша, то неговото облагане ще бъде подчинено изцяло на разпоредбите на полското законодателство.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’