5 20-00-1871/ 12.02.2010 г.
ЗДДС, чл.26
ЗДДС, чл.21, ал.2
В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ са поставени следнитевъпроси относно прилаганеразпоредбите на ЗДДС :
1.Приложима ли е разпоредбата на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС за префактурираните услуги посочени в (т.1) от запитването-такса в търговски регистър, превод и легализация на документи.Ще има ли някаква разлика, ако фактурите се издават директно на името на клиента, а счетоводната фирма си префактурира само платените суми по тях. В този случай, кой трябва даосчетоводи фактурите и съответно възниква ли право на данъчен кредит за тях ?
2. Трябва ли да се състави протокол за самооблагане с ДДС от българската фирма за стойността на транспорта и чий ДДС номер трябва да се посочи във протокола: на фирмата производител или на фирмата куриер, ако във фактурата са посочени двата ДДС номера?
3. Префактурираните услуги между дружеството майка и дъщерното дружество представляват ли оборот по ЗДДС и следва ли българската фирма да начислява ДДС. Как следва да се третират тези суми, ако върху тях латвийската фирма си калкулира печалба?
В запитването не са налице данни относно договорените условия за начина на определяне на възнаграждението. Остава неизяснен начина на формиране на възнаграждението и включените в него разходи. В тази връзка изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. В тази сума не се включва данъкът върхудобавената стойност. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Така определената данъчна основа, съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2.всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3.съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4.стойността на неподлежащите на връщане от данъчно регистриран получател обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери.
В случай, че регистрираното лице- доставчик е включило във възнаграждението разходите, направени за заплащане на такси за банкови преводи, за извършен превод и легализация на документи и други разходи, платени от доставчика, но за сметка на клиента, във връзка с предоставяната услуга, то тези разходи ще следва да се включат в данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, тъй като са суми, дължими от получателя на услугатана доставчика, по силата на съответния договор. За тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.128 от ЗДДС, съгласно която когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
Хипотезата, в която сумите не се включват в данъчната основа на доставката е регламентирана в чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС и са посочени точно условията за прилагането й, а именно: сумите, да са платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, тези суми да са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършване на разходите.
По поставения въпрос в т.2 от запитването, Ви уведомяваме следното:
В писмото епосоченото, че българската фирма е получила една обща фактура за стойността на стоките (столове) и за транспорт от Финландската фирма производител на стоките. Във връзка с изложената фактическа обстановка и поставения въпрос, изразявам следното становище:
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗДДСданъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26.
Данъчната основа по ал. 1, ( 2 и 3) на основание чл.64, ал.4 от ЗДДС ( в сила2010г.) не включва данъчната основа на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2.
При транспорт с получател на превозната услуга данъчно задължено лице се прилага общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС съгласно изричната разпоредба на чл. 22, ал. 3 ЗДДС ( в сила от 2010г.).
Текста наал. 2 на чл. 21 ЗДДС (в сила от 2010г.)регламентира, че когато получателят е данъчно задължено лице мястото на изпълнение на доставките на услуги е там, където е установен получателят, съответно мястото на изпълнение е там, където се намира постоянният обект на получателя, ако услугата е предоставена на постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Общността, съответно по транспорт на стоки извън Общността.
На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС (в сила от 2010г.) данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.Начислява се с протокол по чл.117 от ЗДДС.
По поставения въпрос в т.3 от запитването, изразявам следното принципно становище:
Съгласно текстасъдържащ се в чл.3, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДДСза доставките на стоки или услуги между лице, установено на територията на държава членка и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките. Цитираната разпоредба не се прилага само когато доставките на услуги се извършват с цел покриване на разходи по себестойност. В тези случаи е налице вътрешен оборот и не е налице доставка.
Извън случая, регламентиран в чл.3, ал.6 от Правилника за прилагане на ЗДДС (услуги с цел покриване на разходи по себестойност) облагането се извършва по общите правила на ЗДДС.
‘