5 20-00-190/15.06.2011г.
В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ …. са поставени следните въпроси:
1.При продажби на стоки на загуба доначислява ли се ДДС?
2.Извършва ли се регулация на продажбата на стоки на загуба, и ако се извършва
моля да поясните в кои случаи се извършва?
Във връзка с постъпилото запитване, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.
Запитването касае продажба на стоки на загуба.
Общият ред за определянето на данъчната основа на доставките на територията на страната е регламентиран в чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Така определената данъчна основа съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2.всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3.съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4.стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
Съгласно чл. 15 от ППЗДДС данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в определената по реда на чл.26 или чл.27 от закона данъчната основа на доставките, за които те са дължими.
В общият случай данъчната основа е договореното възнаграждение между доставчика и получателя, с увеличенията регламентирани в чл. 26, ал. 3 от закона.
Специфичните случаи за определяне на данъчната основа са посочени в чл.27 от закона. В тази връзка случаите, в които се извършва регулация за целите на ЗДДС са налице само за някои видове доставки. Съгласно чл.27 от ЗДДС данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – от данъчната основа при вноса, при доставка на:
1. стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4;
2. земя, която е урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови;
3. нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен.
Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.
Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:
1. доставка между свързани лица;
2. доставка на стоки и/или услуги по чл. 111;
3. безвъзмездна доставка по чл. 9, ал. 2, т. 4.
В случай, че за дружеството не са налице някои от специфичните случаи за определяне на данъчната основа, регламентирани в чл. 27 от ЗДДС,то в общия случай данъчната основа при продажбата на стоки на територията на страната се определя съгласно чл. 26 от закона. Определената данъчна основа се увеличава с елементите, посочени в чл. 26, ал. 3 от закона.
‘