5_53-02-292/29.09.2011г.
ЗКПО, чл. 50
ЗКПО, чл. 55, ал. 1
В дирекция ОУИ … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №53-02-292/16.08.2011 г. относно прилагане член 55 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В писмото описвате, че дружеството притежава работеща соларна централа за производство на ел. енергия. Съоръжението представлява метална конструкция, върху която са подредени соларни панели за производство на ел. енергия, инверторнастанция, БКТП, мониторингова система и кабелно трасе. Активите ще се използват за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Същите отговарят на изискванията за ДМА по чл. 50 от ЗКПО. В националната класификация на продуктите по икономически дейности, утвърдена със заповед № РД 07-242/13.12.2002 г. дружеството не е намерило горепосочените активи. Въз основа на Счетоводен стандарт (СС) 16 – ДМА от Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП), соларната централа е заведена в ДАП на отделни компоненти, спазвайки изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО. Панелите, инверторите и мониторинговата система са заведени в ДАП като категория ІІ – машини, производствено оборудване, апаратура с годишна данъчна амортизационна норма 30 % (чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗКПО). БКТП, кабелното трасе и всички останали разходи по изграждане на съоръжението са заведени в категория І -масивни сгради, вкл. инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на ел. енергия, съобщителни линии с годишна амортизационна норма 4 % (чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗКПО).
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Правилно ли са заведени от дружеството активите в ДАП? В случай, че не са заведени съгласно чл. 55 от ЗКПО, в коя категория попадат активите и каква е данъчно призната им амортизационна норма?
2. Как според приложимото законодателство следва да бъдат амортизирани съответните активи за производство на енергия от ВЕИ – като едно цяло или е възможно на компоненти, както ги е разделило дружеството?
Изложената фактическа обстановка не е достатъчна, за да изразим конкретно становище, поради което настоящото становище има принципен характер, съобразено с относимата към зададените въпроси нормативна уредба.
Правилата по отношение на данъчното третиране на дълготрайните амортизируеми активи са регламентирани в глава десета „Данъчни амортизируеми активи”от ЗКПО. Съгласно чл. 50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи (ДМА) са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми ДМА съгласно НСФОМСП, чиято стойност е равна или превишава по-ниската от:
1. стойностния праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г.) седемстотин лева.
Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории. Следва да се отбележи, че не е налице тъждественост при определяне на амортизационната норма за данъчни и счетоводни цели. От друга страна нито ЗКПО, нито счетоводното законодателство регламентират правила, по които даден актив да бъде причислен към една или друга категория или група. Поради това при определяне на принадлежността на даден актив към някоя от категориите, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, следва да се изхожда от неговия вид, характеристики и предназначение при осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице.
Дълготрайните материални активи са нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, имат натурално-веществена форма, от които се черпи икономическа изгода и се очаква да бъдат използвани за повече от един отчетен период. Съгласно т.3.2. от СС 16 Дълготрайни материални активи – ДМА, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за ДМА, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация. Такава възможност е регламентирана и в пар.12 от Международен счетоводен стандарт (МСС) 16 Имоти, машини съоръжения. Т.е. цитираните разпоредби на приложимите счетоводни стандарти не регламентират задължение, а дават възможност за самостоятелно отчитане. Съгласно действащото счетоводно законодателство предприятиятаразработват и прилагат собствена амортизационна политика, базирана на специфичните условия на дейността на предприятието и прилагат амортизационни норми, съобразно преценката за предполагаемия срок на годност и начин на изхабяване.
По силата на пар.9 от МСС 16, Стандартът не предписва мерна единица за признаване, т.е. какво съставлява позиция на имоти, машини, съоръжения, оборудване. Ето защо при прилагане на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на дадено предприятие е необходимо да се използва преценка. Може да е уместно да се обединят поотделно незначителни позиции като матрици, инструменти и други и да се приложат критериите към съвкупната им стойност.
В този смисъл е допустимо соларната електроцентрала, която безспорно е ДМА със сложна структура, като цялост да представлява съоръжение по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, но някои от съставните й части да са с характеристики и да покриват критериите и от друга категория данъчни амортизируеми активи, напр. генератор, трансформатор – ІІ категория, т. 2 от ал. 1 на цитираната разпоредба.
Следва да се има предвид и текста на чл. 36 от ЗСч, съгласно който организацията на счетоводната дейност, вкл. и аналитичното отчитане на сложни по своята натурална форма ДМА, е задължение и отговорност преди всичко на съставителите на финансови отчети, които трябва да я предложат на ръководителите на предприятието за одобрение и след това да я приложат.
Точната преценка относно принадлежността на активите, предмет на запитването, към определена категория по чл. 55, ал. 1 от ЗКПО може да бъде направена едва при извършване на данъчна ревизия, чрез която да бъдат установени всички факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане.
‘