5_53-02-293/24.10.2011г.
ЗКПО, чл.12, ал.5, т.1
ЗКПО, чл.15 и чл.16, ал.2, т.3
ЗКПО, чл.43
ЗКПО, чл.194, ал.1
ЗКПО, чл.195, ал.1
ЗКПО, чл.202, ал.1 и 2
ДОПК, чл.137, ал.1
ДОПК, чл. 142, ал.1
В дирекция ОУИ … е постъпило писмено запитване, подадено от Вас. В запитването поставяте въпроси относно облагане с данък при източника по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), при следната фактическа обстановка:
Дружеството, на което сте управител, е счетоводна кантора, осъществяваща счетоводното обслужване на „И” ЕООД.
„И” ЕООД произвежда и продава камери за видеонаблюдение в цял свят и е собственост на I INC – САЩ. Американското дружество–майка е отпуснало заем на „И” ЕООД за започване на дейността му, деклариран в БНБ.
Въпросите, които Ви интересуват са:
1. Необходимо ли е да се начислява лихва при отпускане на финансиране или заем от предприятие-майка към дъщерно дружество и обратно?
2. Необходимо ли е да се удържи данък при източника и в какъв размер?
3. Ако сумата е под 500 000 лв. какви са документите, които трябва да бъдат изискани от I INC – САЩ, за да се приложи СИДДО? В този случай не е необходимо да се декларира пред НАП според чл. 148 от ДОПК.
4. Ако „И” ЕООД разпределя дивидент, необходимо ли е да се удържа данък при източника и в какъв размер? Ако сумата е по-малка от 500 000 лв. трябва ли НАП да бъде уведомена?
Правата на задължените лица са визирани в чл.17, ал.1 от ДОПК. Съгласно посочените разпоредби, и по–конкретно т.2 и т.5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Зададените въпроси касаят, както права и задължения на Вашия клиент като задължено лице, така и насочват към проучване становището на приходната администрация във връзка с правата и задълженията на американското дружество-кредитодател, което е получател на доходи, с източник в Република България. В този смисъл запитването има характер на правна консултация, поради което отговаряме принципно от гледна точка на изискванията на данъчното законодателство.
Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
„И” ЕООД и „И”, САЩ са свързани лица по смисъла на § 1, т.3, буква „е” от ДР на ДОПК.
Съгласно чл.15 от ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се отусловията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. По смисъла на ЗКПО получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващсе от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността се смята за отклонение от данъчно облагане – чл.16, ал.2, т.3. А съгласно чл.16, ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки са сключени при условия,чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която неводи до отклонение от данъчно облагане.
За данъчни цели лихвите, в случаите на получаване или предоставяне на кредити не трябва да се отличават от пазарната лихва. Понятието „пазарна лихва” е определено в § 1, т.32 от ДР на ЗКПО. Видно от цитираната разпоредба в закона са изброени редица фактори, които следва да се отчитат и от данъчно задължените лица и от органите по приходите при определяне на обстоятелството дали една лихва по предоставен или получен кредит е в рамките или се отклонява от пазарните нива при съпоставими сделки между несвързани лица.
Разходите за лихви, когато не са отчетени при условията на отклонение от данъчно облагане, се третират в разпоредбата на чл.43 от ЗКПО. В зависимост от съотношението на привлечения и собствен капитал на дружеството следва да се прецени възможността да се приложат изискванията на чл.43 от ЗКПО за регулиране на слабата капитализация.
Лихвите, начислени от местни юридически лица, в полза на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Р България са доход от източник в страната съгласно чл.12, ал.5, т.1 от ЗКПО. Същите подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195, ал.1 от ЗКПО, който е окончателен. Данъчната основа за определяне на данъка върху доходите от лихви по чл.195, ал.1 е брутният размер на тези доходи, а данъчната ставка за данъка е 10 на сто. Данъкът по чл.195, ал.1 от ЗКПО се удържа от местните юридически лица, които начисляват дохода на чуждестранните юридически лица и се внася от платеца на дохода в срока, регламентиран в чл.202, ал.2 от с.з.
Предвид нормите на чл.195, ал.2 и чл.202, ал.2 от ЗКПО задължението за удържане и внасяне на данъка възниква от момента на начисляването на дохода. ЗКПО не дава самостоятелно определение на термина „начисляване”, поради което за данъчни цели се прилага счетоводния му смисъл. Моментът на начисляване на дохода от лихви е момента, в който следва да се отразят въпросните лихви съобразно принципа за текущо начисляване, установен в чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Дивидентите, разпределени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, когато не се реализират чрез място на стопанска дейност в страната, се облагат с данък при източника по реда на чл.194, ал.1 от ЗКПО. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа – брутният размер на разпределените дивиденти се умножи по данъчната ставка – 5 на сто. Данъкът е окончателен и се удържа от лицето, разпределящо дивиденти, което е длъжно да го внесе в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрацията му. Срокът за внасяне на данъка при източника по чл. 194 от ЗКПО е определен в чл.202, ал.1 и е обвързан с месеца, през който е взето решение за разпределяне на дивиденти.
Когато се реализира доход, облагаем при източника по ЗКПО, от чуждестранно лице, местно на държава, с която имаме действаща Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на спогодбата.
Прилагане на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в глава шестнадесета, раздел трети, чл.135 и сл. от ДОПК.На основание чл.135, ал.2 от ДОПК Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. За тази цел, след възникване на данъчното задължение за доход от източникв страната, чуждестранното лице удостоверява основанията за прилагане на СИДДО – чл.136 от ЗКПО.
Редът за удостоверяване на предпоставките за прилагане на съответната СИДДО е различен в зависимост от размера на реализирания доход. Ако облагаемият доход, реализиран от чуждестранното лице, не надвишава посочения в разпоредбата на чл.142, ал.1 от ДОПК праг, искане по чл.137, ал.1 от ДОПК не се подава. В тези случаи основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода. В останалите случаи се подава искане по чл.137, ал.1 от ДОПК по общия ред на кодекса.
‘