Прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № М-24-35-5
Дата: 26.04.2021 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 24;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7.

ОТНОСНО: Прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП Бургас, заведено с вх. №М-24-35-5/15.03.2021 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

В качеството си на счетоводно предприятие и във връзка с дейността на Ваши клиенти желаете да Ви бъде пояснено данъчното третиране в случаите, когато физически лица преотдават под наем част от наета земеделска земя. В запитването Ви не са описани конкретни факти, а общо е формулиран следният въпрос:
Полученият доход в тези случаи следва ли да бъде освободен от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В писмото Ви липсват такива данни. При това описаната фактическа ситуация е формулирана общо, като не е посочена дейността на Вашите клиенти, както и други факти и обстоятелства които са от първостепенно значение за изготвянето на конкретен отговор. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставения въпрос. Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на ДОПК, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.

На основание чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ не подлежат на облагане доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя. Данъчният закон не дава специална дефиниция на понятието „земеделска земя“, поради което в съответствие със Закона за нормативните актове, могат да се ползват тези, дадени в други нормативни актове, доколкото това не е в противоречие с целите на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и:
* не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;
* не са включени в горския фонд;
* не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
* не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е регламентирано, че земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели, като предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето.
Предвид гореизложеното, разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ би могла да бъде приложена само ако отдаваната земя отговаря на критериите за земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ. Важно е да се поясни, обаче, че на основание чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ, тази данъчна норма не се прилага за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26 от ЗДДФЛ. В тази връзка е необходимо да се направят следните уточнения:
Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ и в тези случаи облагаемият им доход се определя по реда на чл. 26 от същия закон (чл. 29а, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ). По смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗДДФЛ „доход от стопанска дейност на физически лица“ за целите на чл. 29а е доходът от дейността за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на ТЗ.
Понятието „търговец“ е дефинирано в чл. 1 от ТЗ. Според чл. 1, ал. 1 от ТЗ качеството „търговец“ е определено според вида на извършваната дейност, като сред изброените видове сделки не попада отдаването под наем на движимо или недвижимо имущество. На основание чл. 2, т. 1 от ТЗ физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не са търговци, но от друга страна в чл. 1, ал. 3 от ТЗ е посочено, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. В тази връзка следва да се отбележи, че дори да не извършва някоя от дейностите по чл.1, ал. 1 от ТЗ, когато спрямо физическото лице се установи, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, е допустимо да бъде приравнено на търговец, независимо че няма съответната регистрация.
На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда, регламентиран за едноличните търговци, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Иначе казано, когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва задължително, а не по избор, да се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че лицето не е регистрирано като едноличен търговец. Наличието на регистрация като земеделски стопанин на съответното физическо лице няма да промени това данъчно третиране.
С разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ се цели физическите лица да се облагат като търговци, когато действат като такива, включително когато нямат съответната регистрация по реда на ТЗ. Важно е да се поясни, че изискването лицето да бъде приравнено на търговец е образуването на предприятие, тоест то целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. На следващо място като предпоставка за определянето на едно физическо лице като търговец по смисъла на ТЗ е условието предприятието по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците – например задължението за водене на счетоводна отчетност.
Когато едно лице е образувало предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност, включително дейността по отдаване на земеделската земя под наем, следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец.
Освен това, тъй като не са уточнени основанието и правоотношенията, свързани с преотдаването на земеделската земя, обръщам внимание на разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ, според която при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Здравноосигурителните вноски за лицата /земеделски производители/ във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.

ОТНОСНО: Здравноосигурителните вноски за лицата /земеделски производители/ във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.В отговор на Ваше запитване, Ви

отдаването под наем на общински терени за разполагане на Рекламно Информационни Елементи/РИЕ/ върху тях или на преместваеми обекти с цел извършване на търговска дейност сте поставили следните въпроси:

1_ИТ_00_7/08.02.2016 г.ЗДДС чл.3, ал.5,т.1,б.“м“ЗДДС чл.45, ал.1ЗДДС чл.45,ал.2ЗДДС чл.45, ал.5ЗДДС чл.45, ал.7ППЗДДС чл.44Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП …….по повод възникнали казуси относно отдаването под

Акредитиран представител по ЗДДС

ОТНОСНО: Акредитиран представител по ЗДДСВъв връзка с постъпило запитване с при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” –…………….. е описана следната фактическа обстановка:Представляваното от Вас

ограничения за корекции при брак на материали и стоки, за които са изминали повече от 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС, в сила от 01.0

Изх. № 24-32-196……………..Дата: .…………… .2008 г.Относно: ограничения за корекции при брак на материали и стоки, за които са изминали повече от 5 години от началото

ЗДДС, чл.92, aл. 4

.№ 20-00-83902.08.2008г.ЗДДС, чл.92, ал.4В запитването е посочено, че дружеството, съгласно заповед на министъра на финансите е получило разрешение за прилага по чл.166 от ЗДДС, по