Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство при изплащане на обезщетения на бивши служители и на наследници на бивши служители

Изх. № 92-00-897
Дата: 28.08.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 24;
ЗДДФЛ, чл. 35;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 6.

ОТНОСНО: Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство при изплащане на обезщетения на бивши служители и на наследници на бивши служители

Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № 92-00-897 от 25.07.2018 г., са описани следните казуси:
І. Бивши служители осъждат бюджетно предприятие за неизплатено възнаграждение за извънреден труд; нощен труд; безплатна храна и труд официални празници. Изпълнителните листове са издадени на лицата, но те изрично са упълномощили адвоката си да получи присъдените вземания.
ІІ. Наследници на бивш служител, който е починал, осъждат бюджетно предприятие за изброените по-горе вземания.
Във връзка с така описаните казуси са поставени следните въпроси:

1 Как следва да се третират присъдените вземания – като доходи от трудови правоотношения или като доходи от други източници? Трябва ли да се издава служебна бележка в тези случаи и кой от образците следва да се ползва?
2. Следва ли във връзка с присъдените вземания за неизплатени възнаграждения за извънреден труд, нощен труд, положен труд през официалните празници и неизплатена безплатна храна да се начисляват задължителни осигурителни вноски, съответно да се коригират за тези лица подадените декларации обр. №1 по Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8)?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по направеното запитване:

В писмото Ви не е уточнено, но може да се предположи, че казусите са свързани с Ваши бивши служители и съответно с наследниците на Ваши бивши служители. Предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), затворите са със статут на териториални служби към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В чл. 19 от този закон изрично е уточнено, че служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в териториалните ? служби са:
* държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, като за тях се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго;
* държавни служители, статутът на които се урежда със Закона за държавния служител (ЗДСл); и
* лица, работещи по трудово правоотношение, като техният статут се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда (КТ) и съответните разпоредби на ЗМВР и ЗИНЗС.
На основание §1, т. 26, б. „а“ и „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) правоотношенията с тези лица се определят като трудови и съответно облагането на доходите, произтичащи от такива правоотношения, е по реда на Раздел І от глава пета на закона.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Сумите, присъдени на Вашите служители за неизплатени възнаграждения във връзка с полаган извънреден и нощен труд, както и за работа през официалните празници, представляват облагаем доход от трудови правоотношения по смисъла на цитираната разпоредба, независимо от факта че са придобити от тях след прекратяване на съответното правоотношение. На основание чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ дължимият данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Съгласно чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът се внася от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е удържан. За придобития през годината облагаем доход от трудови правоотношения и за удържания данък работодателят е задължен да издава служебни бележки по реда на чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ.
По отношение на присъдените вземания на бившите служители за „безплатна храна“ същите не се включват в облагаемия доход и съответно не подлежат на облагане, доколкото попадат в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Необлагаеми са и всички присъдени суми, без изключение, които са изплатени на наследниците на починалите служители. На основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ те не се считат за техен доход, тъй като са получени по наследство. Те не представляват облагаем доход и за наследодателя, доколкото не са придобити до датата на смъртта му. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
* плащането – при плащане в брой;
* заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
* получаването на престацията – за непаричен доход.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ не са облагаеми лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане. Следователно, данъчното им третиране е обвързано с данъчното третиране на съответното обезщетение. В този смисъл облагаеми са само лихвите по присъдените облагаеми обезщетения, изплатени на бившите Ви служители за извънреден и нощен труд и за работа в официални празници. За целите на облагането лихвите са в обхвата на т.нар. доходи от други източници (чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл. 35 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година. Тези доходи се облагат авансово по реда на чл. 44а от ЗДДФЛ. На основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи и удържания данък служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода. Служебната бележка се издава при поискване от лицето, придобило дохода, а когато то не е поискало издаването й – в срок до 15 април на следващата година (чл. 45, ал. 8 от ЗДДФЛ).
Образците на служебните бележки, както за доходите от трудови правоотношения, така и за облагаемия доход от лихви, се предоставят на лицето, придобило дохода или на упълномощено от него лице.
По отношение на задължителните осигурителни вноски е необходимо до се има предвид следното:
За лицата, работещи по трудово правоотношение при условията и по реда на КТ, приложима е разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За държавните служители по ЗДСл и държавните служители по ЗИНЗС се прилагат чл. 4, ал. 1, т. 2, съответно чл. 4, ал. 1, т. 4 от същия кодекс. При условие, че посочените лица попадат в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) се осигуряват по чл. 40, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., когато са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО.

На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за тези лица, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудовата дейност. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите по КТ се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималният месечен размер на осигурителния доход. Следва да се отбележи, че съгласно т. 4 от забележките към приложение №1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година минималният осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на §1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4 от КСО се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт. Разпоредбите на КСО по отношение на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). На основание чл. 1, ал. 8, т. 13 от същата наредба върху осигурената по чл. 23, ал. 1 от ЗИНЗС ежемесечно храна или левовата ? равностойност не се правят осигурителни вноски. С оглед изложеното, главниците по присъдените вземания, с изключение на сумите за безплатна храна, са част от месечния осигурителен доход на служителите, върху който се правят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравно осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б или чл. 4в от КСО). Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, е до размера на максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Във връзка с присъдените вземания, които са елементи на месечния осигурителния доход, е необходимо да се направят корекции на подадените данни за осигурените лица с декларация обр. №1, приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8.

зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *