Изх. № 24-35-16
Дата:01.08.2016 год.
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 75.
Относно: Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство
По повод Ваше писмо до ТД на НАП …, препратено по компетентност от Дирекция ОДОП … вна Националната агенция за приходите, заведено с вх. № 24-35-16/07.06.2016 г., Ви уведомявам за следното:
Предвид описаната в писмото фактическа ситуация и приложените към него документи, имате сключен договор с физическо лице, което е български гражданин, но повече от 20 години живее в Кралство Норвегия и работи като директор на две детски градини в гр. Осло. Посочили сте, че центърът на жизнените интереси на лицето е в Кралство Норвегия, поради което считате, че е местно лице на Норвегия. Според приложения към писмото Ви договор, в качеството си на експерт по начална и предучилищна педагогика, физическото лице ще осъществи посещение във Вашата община от 02.04.2016 г. до 09.04.2016 г., като през този период ще извършва дейностите, посочени в чл. 2 на договора на територията на Република България. По-конкретно през този период лицето ще осъществява срещи с ръководствата и педагогическия персонал на детските градини; ще се запознае отблизо с дейностите по проекта, тяхната организация и ефект върху целевите групи и ще представи добри практики за интеграция на деца в риск на възраст от 3 до 6 години от Кралство Норвегия. След края на посещението си експертът се задължава да представи аналитичен доклад в срок до 02.06.2016 г., който няма да бъде изготвян на територията на Република България. Във връзка с изплащането на договореното възнаграждение и дневните разходи за времето на пребиваването на лицето в страната, поставяте следните въпроси:
1.Следва ли да се приложи чл. 7 от СИДДО, за да не се обложи в България местно лице за Кралство Норвегия, извършващо дейност на територията на двете държави?
2.Къде следва да бъдат удържани и внесени задължителните осигурителни вноски и дължимия данък – в България или в Норвегия?
Предвид описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство:
1.По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В конкретния случай става въпрос за физическо лице, което е български гражданин и съответно има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не е в страната. В този смисъл приемаме твърдението Ви, че физическото лице, с което имате сключен договор, е чуждестранно по смисъла на данъчния закон.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. В тази връзка е необходимо да имате предвид, че редът за определянето на доходите като такива от източник в страната се съдържа в разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната. Изключение от това правило е предвидено в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ по отношение на някои конкретно изброени доходи, сред които и възнагражденията за технически услуги. По отношение на понятието „възнаграждения за технически услуги“ нормата на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към възприетото определение от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), а именно това са: плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице (§ 1, т. 9 от ДР на ЗКПО). Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица, каквото безспорно в конкретния случай е общината – платец на дохода, са от източник в Република България. Фактът, че част от дейността е извършвана на територията на друга държава не променя това данъчно третиране.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от източници в Република България, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната и независимо от обстоятелствата по чл. 13 от същия закон. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, като се прилага данъчна ставка от 10 на сто (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).
От друга страна според разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид сключената и сега действаща Спогодба между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите (СИДДО между България и Норвегия), подписана в София на 22.07.2014 г., обн. в ДВ, бр. 55 от 2015 г.
2.По прилагането на СИДДО между България и Норвегия
Възнагражденията за технически услуги попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 7 от горепосочената СИДДО между България и Норвегия. Тази разпоредба регламентира данъчното облагане на печалбите на предприятия от стопанска дейност и доходите на физически лица от професионални услуги(чл. 3, ал. 1, б. „е“ и б. “м“, във връзка с б. „л“ от СИДДО). Съгласно посочената правна регламентация, изразът „печалби от стопанска дейност“ се отнася както за юридическите, така и за физическителица. По смисъла на чл. 7 от посочената СИДДОпечалбите, които местно лице (юридическоили физическо) на Норвегия получава от стопанска дейност, се облагат само в Норвегия, освен когато местното лицеизвършва дейността чрез място на стопанска дейност, намиращо се в България. Следва да сеима предвид, че използвания изразв чл. 7 от СИДДО „място на стопанска дейност“, се отнася както за физическите, така и за юридическите лица. В ЗДДФЛ обаче се използва изразът „определена база“ (§ 1, т. 4, от ДР на ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ДОПК). Двата израза по съдържание са синоними.
Съобразно изложените от Вас факти, няма основания да се приеме, че местното лице на Норвегия формира място на стопанска дейност/определена база в България, поради което реализираните от него доходи няма да подлежат на данъчно облагане с окончателен данък в България.
За да се предостави обаче данъчно облекчение съгласно спогодбата (т.е., доходите да не се обложат с окончателен данък в България съгласно ЗДДФЛ), е необходимо да се изпълни процедурата уредена в Дял II, глава 16, раздел III от ДОПК (чл.135-142). Тъй като от представената във Вашето запитване фактическа обстановка и приложените документи е видно, че размерът на доходите е под 500 000 лв., приложение следва да намери чл. 142, ал. 1 от ДОПК, като видно от чл. 136 от същия нормативен акт, чуждестранното лице следва да удостовери пред Вас (като платец на доходите), че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в България; 3. не притежава място на стопанска дейност/определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан; и 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако такива изисквания съществуват. Качеството „местно лице“ може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на норвежката данъчна администрация (издаване на удостоверение за местно лице).
3.По прилагането на осигурителното законодателство
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС, както и на територията на държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП), в това число Норвегия. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В случай, че лицето осъществява дейност в различни държави-членки на ЕС и ЕИП (България и Норвегия), е задължено да уведоми институцията на държавата, в която пребивава (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В случай че пребиваването не може да се установи въз основа на въпросните критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Ако пребивава по смисъла на регламента на територията на Норвегия, лицето уведомява компетентната институция на въпросната държава.
На първо време институцията на държавата по пребиваване на лицето определя приложимото законодателство и уведомява институциите на всички държави по трудова заетост за временното определяне или директно осъществява контакт с въпросните институции, за да се намери взаимно съгласие по отношение на приложимото законодателство. Първоначално определеното законодателство може да е различно от това на държавата по пребиваване на лицата. Временното определяне се превръща в окончателно при условие, че в срок от два месеца след информирането на институциите някоя от тях не възрази, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.
Законодателството, което е определено като приложимо, се удостоверява с формуляр A1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави. Документът не се издава по инициатива на компетентната институция, а по искане на лицето, което осъществява дейност в две или повече държави.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки на ЕС или от ЕИП.
Предвид гореизложеното, за Вас като възложител, хипотетично е възможно да възникнат задължения по законодателството на Норвегия. Ако е така, за повече информация следва да се обърнете към компетентните институции на тази държава.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето и други задължения в зависимост от спецификата на приложимото законодателство.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/