1_ИТ-00-19/09.03.2017 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2
ЗДДФЛ, чл. 42, ал. 2
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 2, т. 2
ДР на ЗДДФЛ, §1, т. 26, б. „и“
ОТНОСНО: Прилагането на Кодекса за социално осигуряване и Закона за данъците върху доходите на физическите лица
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчноосигури-телна практика” …….. с вх.№ ……….2017 г. е описана следната фактическа обстановка:
Собственик на ЕООД се осигурява в дружество като самоосигуряващо се лице за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход, който към момента е 460 лв.
В друго свое ЕООД ще полага личен труд, за който ще получава месечно възнаграждение в размер на 200 лв.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Има ли някакви ограничения във връзка с размера на възнаграждението за положения личен труд като минимален размер?
2. Какви осигурителни и данъчни задължения произтичат за лицето към второто дружество в което полага личен труд?
3. Следва ли във второто дружество да се внасят осигурителни вноски върху възнаграждението за положения труд от 200 лв. отново за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт?
4. С какъв код за вид осигурен следва да се подава декларация обр.1?
5. Какви осигурителни и данъчни последици, както подаването на какви декларации, произтича от обстоятелството, че се изплаща възнаграждение за личен труд в дружествотов което лицето не се самоосигурява?
6. Какво следва от гледна точка на данъчни и осигурителни задължения, кога-
то собственик получава възнаграждение за личен труд в дружеството, чрез което сеосигурява като самоосигуряващо се лице върху минималния осигурителен доход?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
По приложението на осигурителното законодателство:
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества.
Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година /чл.6, ал.8 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл.6, ал.9 от КСО/.
В случаите, когато собственик на ЕООД упражнява трудова дейност в дружество /полага личен труд, за който може да получава или да не получава доход/, подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. като самоосигуряващо се лице. Когато получава доходи за положен личен труд, същите се включват при определяне на окончателен размер на осигурителния му доход /чл.6, ал.9 от КСО/.
В хипотезата, в която лице, упражнява едновременно дейност като самооси-гуряващо се лице на няколко основания, намира приложение разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбинаи морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, според която, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
От 01.01.2010 г. лицата, които получават доходи по смисъла на §1, т.26, б.„и” от ДР на ЗДДФЛ задължително подават информация за данъка по чл.42 от ЗДДФЛ по реда, определен с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В тази връзка, в т.12 от Указанията за попълване на декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“, в сила от 01.01.2010 г. е създаден нов код за “Вид осигурен” – 90 – за лицата, получаващи доходи по §1, т.26, б.“и“ от ДР на ЗДДФЛ, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване /осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др./, но задължително се подава информация за данъка по чл.42 от ЗДДФЛ; за лицата, полагащи труда си на територията на Репуб-лика България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл.42 от ЗДДФЛ.
За тези лица, в декларация образец № 1, се попълват само данните за данъка в полетата на точки 31 – начислен месечен облагаем доход, поле 31а – начислен месечен данък, поле 32 – Лични вноски за допълнително доброволно, т.33 – Лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот“.
В случая, когато собственикът получава 200 лв. доход за полагане на личен труд във второто дружество, се подава декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“ като се попълва за “Вид осигурен” в т.12 – код 90, а също така и данни в полета т.31, 31а, 32, 33.
В хипотезата, при която собственикът получава доход за полагане на личен труд от дружеството, в което се осигурява като самоосигуряващо се лице, за “Вид осигурен” в т.12 на декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” следва да се попълва код 12 – за самоосигуряващи се. В този случай, освен данните, свързани с държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително осигуряване и здравното осигуряване, се попълват и полетата на точки 31, 31а, 32 и 33.
Съгласно чл.3, ал.3, т.5а от Наредба № Н-8/29.12.2012 г. декларация образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ“ се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работо-дателите, за данъка по чл.42 ЗДДФЛ – в срок от 1-о до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ.
Предвид цитираната разпоредба и задължението на дружеството за удържане и внасяне на данъка като платец на дохода по §1, т.26, б.„и” от ДР на ЗДДФЛ, при изплащане на възнаграждение на собственик за положен личен труд в дружеството за авансово удържания данък по чл.42 от ЗДДФЛ същото следва да подава декларация образец № 6 в срок от 1-о до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
На основание чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2012 г. самоосигурява-щите се лица подават декларация образец № 6 еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година и задължителните осигурител-ни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл.6, ал.9 от Кодекса за социално осигуряване, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.
Следва да се има предвид, че дължимите осигурителни вноски се декларират от самоосигуряващите се лица с декларация образец № 6 по ЕГН и включва както авансовите, така и годишните изравнителните осигурителни вноски.
Поставения от Вас въпрос, относно евентуалното наличие на ограничения при определяне минималния размер на възнаграждението на лице за полагане на личен труд в дружество, не е относим към прилагането на данъчно-осигурителното законодател-ство, предвид което не е от компетентността на Националната агенция по приходите да изразява становище по въпроса.
По приложението на ЗДДФЛ:
На основание §1, т.26, б.“и“ от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на „трудови правоотношения”.
Следователно, за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, доходът от полаган личен труд от едноличния собственик на капитала на дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор (възникнало правоотношение).
Съгласно даденото в закона определение относно възнагражденията, изпла-щани за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за:
– авансово облагане и
– годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл.42, ал.2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващите се лица за доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, б.“и“ от ДР се определя, като облагаемият доход по чл.24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. Следователно, ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати.
Годишната данъчна основа на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, б.“и“ от ДР на закона, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО/чл.25, ал.2 от ЗДДФЛ/.
При условията на чл.45, ал.2, т.2 от ЗДДФЛ, работодателят издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годинатаавансов данък в срок до 10 януари на следващата година /чл.45, ал.6, т.2 от ЗДДФЛ/. Разпоредбата на чл.49, ал.8 от закона урежда неприложимост на доходите от трудови правоотношение по §1, т.26., б.„и” от ДР при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по чл.49, ал.1 – ал.7 от същия закон, т.е. основният работодател не е задължен да извършва годишно изравняване на тези доходи.
За собственика на капитала на едноличното дружество като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд, възниква задължение на основание чл.50, ал.1 и 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация като придобитото възнаграждениеследвада сеотразив Приложение№ 1 доходиоттрудовиправоотношения.