1_ИТ-00-53/01.07.2010
относно: прилагане на чл. 131от ЗДДС
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр……………. с вх.№ ИТ-00-53/26.03.2010 г. изразяваме следнотопринципно становище:
Задали сте следния въпрос:
1. Когато е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство, ив изпълнителния лист е посоченаглавницата, като изрично е записано , че тя е без ДДС, следва ли в изпълнителното производство съдебния изпълнител да начисли ДДС върху главницата, когато двете страни са търговци, регистрирани по ЗДДС .
Изпълнителното производство като правна материя е уредена в част пета от Гражданско-процесуалния кодекс . ЗДДС има изричен текст, регламентиращ задълженията на съдебните изпълнители, когато извършват :
-публична продан на движими и недвижими вещи по реда на ДОПК или ГПК;
– продажба по реда на Закона за особените залози или чл. 60 от Закона за кредитните институции ,
когато длъжникът е регистрирано по ЗДДС лице. Това е разпоредбата на чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 и 83а от ППЗДДС.
В посочените по- горе случаи съдебният изпълнител при получаване на пълната цена по продажбата превежда дължимия ДДСпо банковата сметка на компетентната териториална дирекция на НАП, в която длъжникът е регистриран по ЗДДС . В обявената от публичния изпълнител цена по продажбата се приема, че е включени данъкът върху добавената стойност. В този смисъл задължението на съдебния изпълнител е да преведе данъка върху добавената стойност върху продадената вещ, ако същата е предмет на облагаема доставка .
Извън случаите по чл. 131 от ЗДДС , когато съдебния изпълнител чрез други способи постига целения резултат- удовлетворяванена взискателя в съответствие с принципа на гражданското право за реално изпълнение, същите не са предмет на данъчно третиране в ЗДДС. Такава хипотеза би било доброволното изпълнение от страна на длъжника на своето задължение .
‘