Изх. № М-24-31-36
Дата:16.06.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 26;
ЗДДФЛ, чл. 28;
ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 6;
КСО, чл. 4, ал. 3 т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9.
ОТНОСНО: Прилагането на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОУИ – гр. .. и заведено в ЦУ на НАП с вх. № М-24-31-36/07.04.2011 г., изразявам следното становище:
Според описаната в писмото Ви фактическа ситуация през 2010 г. сте извършвали стопанска дейност (търговия на дребно и производство на непреработена продукция) като едноличен търговец. Във връзка с производството на непреработената селскостопанска продукция ЕТ е регистриран като земеделски производител. В тази връзка поставяте следните въпроси:
?Ще се извършва ли годишно изравняване на осигурителния доход и върху кой доход – само от търговската дейност или и от двете дейности?
?На каква база следва да бъде определен преотстъпеният 60 % данък за ЕТ и как да бъде отразен в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и ГФО?
?Какъв данък по ЗДДФЛ ще се дължи?
Предвид конкретната фактическа ситуация, по поставените въпроси изразявам следното становище:
1.По прилагането на осигурителното законодателство:
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в кръга на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са включени лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са за сметка на лицата и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал.7 от КСО). Минималният месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за2010 г. за едноличните търговци е 420 лв., за регистрираните земеделски производители -240 лв., а максималният месечен размер на осигурителния доход – 2000лв.
Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация. Разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО регламентира, че окончателният размер на месечния осигурителен доход на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. В този кръг са включени всички земеделски производители, които са физически лица, включително и тези, които са еднолични търговци. В глава осма на Търговския закон едноличният търговец се определя като физическо, а не като юридическо лице. С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице.
Регистрирането на земеделските производители се извършва на основание Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. По силата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба физическите лица, включително едноличните търговци, които осъществяват земеделска дейност могат да се регистрират като земеделски производители.
Нормата на чл. 6, ал. 9 от КСО регламентира, че регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
След като са изпълнени изискванията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, едноличният търговец може да се възползва от режима на социално и здравно осигуряване за регистрираните земеделските производители.
За едноличен търговец, който извън земеделската дейност извършва и друга дейност, както в случая търговия на дребно, на годишно изравняване по чл. 6, ал. 8 от КСО подлежат всички доходи, с изключение на доходите от производство на непреработена растителна или животинска продукция.
При попълване на данните в Таблица 1 и Таблица 2 наСправката за окончателния размер на осигурителния доход (Образец 2004) към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. лицето следва на ред 13, колона 5.1 да впише само облагаемия доход, формиран от дейността търговия на дребно, като изключи облагаемия доход, формиран от дейността по производство на непреработена растителна и/или животинска продукция. В този случай няма да е налице равенство между посоченият от лицето облагаем доход (сумата от ред 9.1 от част III и ред 26, колона Б от справка № 2, част V от Приложение № 2 на годишната данъчна декларация) и посоченият на ред 13 в колона 5.1 от Таблица 1 и Таблица 2 осигурителен доход, тъй като лицето е задължено да извърши годишно изравняване само върху част от общия си годишен облагаем доход.
2. По прилагането на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща след 01.01.2010 г., в облагаемият доход не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности, които се облагат с алтернативни данъци по ЗКПО, както и от дейности, които се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. Извършваните от търговеца дейности в конкретния случай не попадат в обхвата на посочените изключения, т.е. облагаемият доход ще е равен на данъчната печалба, формирана по реда на ЗКПО.
След отмяната на ал. 3 в чл. 13 на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г., доходите от дейностите по производство на непреработена селскостопанска продукция, придобити от физически лица, включително еднолични търговци, регистрирани като земеделски производители, са облагаеми. Иначе казано, счетоводният финансов резултат от такива дейности участва на общо основание при формирането на облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. В тази връзка именно е и отмяната на т. 3 в чл. 26, ал. 2 на закона.
Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице (чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ). Годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ се намалява с облекченията, предвидени в разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от закона и получената разлика е базата върху която се определя размера на данъка върху годишната данъчна основа, с който се облагат доходите от стопанската дейност на едноличния търговец. Ставката на данъка върху годишната данъчна основа е 15 на сто (чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. В тези случаи, е необходимо да се изчисли и попълни информацията на ред 9 от Част ІV на Приложение № 2 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, където се посочва размера на преотстъпения данък. Изчисленията в тази връзка не се извършват непосредствено от данни посочени в декларацията, а на база информация от счетоводството на предприятието. Важно е да се подчертае, че максимално допустимият размер на преотстъпеният данък е 60 на сто от данъка, дължим върху годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, т.е. възможно е на въпросния ред 9 да фигурира и по-малка по размер сума.
Когато едноличният търговец има и друга дейност, освен тази за която е възможно да приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, какъвто е и конкретния случай, е необходимо да осигури подходяща аналитична отчетност за размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, дължим само в резултат на другата дейност. Информацията от тази аналитична отчетност, обаче, не се отразява във формуляра на годишната данъчна декларация, а е предмет на извършваните от органите по приходите проверки и ревизии.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/