прилагане на разпоредбите на Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Изх. № М-20-00-31
05.04. 2013 г.
ДДС,ЧЛ.79, АЛ.3
ДДС, ЧЛ.163а
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка:
Вследствие извършена инвентаризация на материални запаси е бракувана стока. За бракуваната стока не е направена корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС на основание чл.80, ал.1, т.3 от ЗДДС, поради изтичане на 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит за същата стока.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1.Може ли стоката да бъде продадена като брак?
2. Следва ли да се начисли ДДС за тази продажба, ако не попада в чл.163а?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност /ДДС/ всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
По смисъла на чл.26, ал.1 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Определената по реда на чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчна основа се увеличава с посочените елементи в чл.26, ал.3 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че в чл. 27 от ЗДДС са регламентирани особени случаи при определяне на данъчната основа.
От изложената в запитването фактическа обстановка не става ясно какъв е вида на материалните запаси, които са бракувани. Поради липсата на информация относно естеството на стоката, Националната агенция по приходитене може да се ангажира с конкретно становище дали тази стока е годна за продажба, съответно дали съществуват някакви специални правила за търговия с такива стоки.
Следва да се има предвид, че по отношение на данъчното третиране на доставките на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка е регламентирано в Глава деветнатесета “а“ от ЗДДС. Относно практическото приложение на Глава деветнатесета “а“ от ЗДДС е изразено становище в писмо Изх. № 93-04-45/08.03.2007г. на , което може да бъде намерено на интернет страницата на НАП.
Предвидгореизложеното, в случай, че стоката не попада сред посочените в приложение № 2 към чл.163а от ЗДДС, при последващата й продажба ще се прилагат общите правила, предвидени в ЗДДС относно облагане и документиране на доставките. В този случай, на основание чл.82, ал.1 от ЗДДС данъка е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице. По силата на чл.86, ал.1 от ЗДДС за продажбата следва да се начисли данъкът върху добавената стойност. ‘

Оценете статията

Вашият коментар