прилагането на Наредба № Н-18 на Министъра на финансите и Закона за данък добавена стойност изразявам следното принципно становище:

2_1013/14.08.2014г
Наредба №Н-18 от 2006 г.§1, т.1от ДР
Наредба №Н-18 от 2006 г.чл.25, ал.2
Наредба №Н-18 от 2006 г.чл.26, ал.1, т.2
Отправили степисмено запитванедоДирекция ОДОП,в което сте изложили следната фактическа обстановка:
Община разполага с горски фонд и по решение на Общински съвет- предоставя на преференциални цени дървесина на социално слаби лица и семейства, инвалиди, многодетни майки и друга група хора в неравностойно положение.
В кметствата по населени места, кметовете и кметските наместници събират и обработват подадените заявления за получаване на дърва за огрев, в следствие на което се събира комисия, която разглежда и одобрява заявленията.
Общината се състои от 18 населени места, а разполага с един касов апарат, който се намира в счетоводството на Общината и се ползва ежедневно за отчитане на приходи от наем имуществото, наем земя, концесии, тръжни документи и други свързани със стопанската дейност на Общината, а не е целесъобразно да се закупят 17 касови апарата, които ще се ползват един месец в годината за отчитане приходите от дървесина.
В тази връзка сте задали следния въпрос:
Какъв е начина, по който можете да съберете средствата за дървесина за тази група хора, които не могат да се придвижат до Общината по ред причини, за да внесат необходимата сума и насреща да им бъде издаден касов бон?
Във връзка с поставените в писмото Ви въпроси относно прилагането на Наредба № Н-18 на Министъра на финансите и Закона за данък добавена стойност изразявам следнотопринципно становище:
Разпоредбата на чл. 118, ал, 1 на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Съгласно ал. 3 към чл. 118 от ЗДДС фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, както условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство, издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и задължителните реквизити, които трябва да съдържат се определят с Наредба № Н-18 на Министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.3 от посочената наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
С оглед гореизложеното за Общината няма да възникне задължение за отчитане на извършените продажби на дърва чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройствосамо в случай, че получателите заплатят дървата на общината по един от посочените в разпоредбата на чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. начини, а именно:
-чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
– чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Доколкото горепосочените начини на плащане биха затруднили и натоварили с допълнителни разходи лицата в неравностойно положение, на които се продават дървата на преференциални цени има възможност, при която Общината по такъв начин да организира дейността си по продажбата на дърва, че да не е необходимо ползването на друго ФУ.
В изложената в запитването фактическа обстановка не е посочено как дървата ще достигнат до лицата, как ще бъде организиран транспорта им. В случай че продажбата на дървата е по предварителна заявка, то тази продажба отговаря на легалната дефиниция на понятието разносна търговия дадена в §1, т.1от ДР на Наредба №Н-18 от 2006г. “Разносна търговия“ е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. При разносната търговия на основание разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредба №Н-18 от 2006 г. фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, т.ефискалната касова бележкасе издава преди извършване на плащането.
Друга възможност е Общината да регистрира едно ФУ без стационарен търговски обект, чрезкоето лицата в неравностойно положение могат да направят плащанията си в брой по местоживеенето си, като им бъдат издадени фискални касови бележки оттова ФУ, като съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2 тази бележки трябва дасъдържат задължително следния специфичен реквизит – текста “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“. ‘

Оценете статията

Вашият коментар