Изх. №М-94-А-405
Дата:09.05.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 24;
ЗКПО, чл. 10
По повод Ваше запитване, препратено вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № М-94-А-405#2 от 21.11.2013 г., Ви уведомявам следното:
Според изложената фактическа обстановка „………“ ЕАД е дружество с предмет на дейност основно финансови услуги. Във връзка с дейността на банката има назначени по трудов договор служители на длъжностите – шофьор и регионален мениджър. Описали сте още, че в длъжностната характеристика на тези лица е заложено да посещават ежемесечно офисите на банката в страната, като за тази работа е уговорен и размерът на основното трудово възнаграждение, което донякъде включва тези посещения.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли на служителите, изпълняващи длъжностите шофьор и регионален мениджър, да се издават заповеди за командировка и да се изплащат дневни командировъчни пари?
2. Ако се приеме, че дължимите командировъчни пари са включени в основното възнаграждение на лицата, следва ли те да се облагат като социални придобивки или същите ще се облагат по общия ред като основно трудово възнаграждение?
3. При условие, че на служителите не се издава заповед за командировка, но същите представят разходооправдателни документи (документ за нощувка в хотел), следва ли същите да се осчетоводят като разход за Банката във връзка с дейността й?
Предвид така изложената обща фактическа обстановка и поставените въпроси, изразявам следното принципно становище:
Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с Наредбата за командировките в страната. Съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност. Във връзка с командироване на лица, които са изпратени да изпълняват трудовите си задължения в други населени места, Министерството на труда и социалната политика с писмо Изх. № 26-561 от 12.10.2012 г. е изразило следното становище: „Когато от характера на работата на работника или служителя (задълженията, които произтичат от длъжността, и които са описани в длъжностната характеристика) и това налага той да изпълнява трудовите си задължения в други населени места, съответни райони или обекти извън седалището на предприятието, няма нормативно основание той да се счита за командирован и да му се заплащат командировъчни пари по реда и условията на Наредбата за командировките в страната. В тези случаи още при сключването на трудовия договор и с връчването на длъжностната характеристика работникът или служителят е запознат с характера на работата и трудовите задължения, които се очаква да изпълнява. Такава е работата, за която работникът или служителят се е уговорил, и за тази работа е уговорен и размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – елемент от съдържанието на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ.”
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от същия закон. На основание чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на:
а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай доколкото въпросните служители изпълняват задължения, произтичащи от изпълняваната от тях длъжност и които са описани в длъжностната им характеристика, няма да е налице нормативно основание те да се считат за командировани и изплатените им суми няма да са с характер на командировъчни пари по реда на Наредбата за командировките в страната. Следователно, изплащаните суми във връзка с изпълняваните длъжности ще бъдат облагаем доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ на съответните физически лица и ще подлежат на данъчно облагане по реда на същия закон.
По отношение на признаването на счетоводните разходи за данъчни цели по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) следва да се имат предвид общите постановки на закона, а именно:
1. разходите да са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, което условие очевидно е налице, доколкото пътуванията на съответните лица са в изпълнение на техните функции, заложени в длъжностните им характеристики;
2. разходите да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, където е посочено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. При условие, че изплащаните суми във връзка с изпълняваните длъжности се включват в облагаемия доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ на съответните физически лица, то не е необходимо специално документиране на извършения разход, различно от документирането на разходите за възнаграждения в т.ч. и по отношение на документирането на взаимоотношенията между работодателя и служителя във връзка с плащания към трети лица по повод изпълнение от служителя на задачи, възложени му от работодателя.
Необходимо е да имате предвид, че в случай на допълнителни въпроси относно прилагането на Наредбата за командировките в страната във връзка с правото на командировъчни пари, същите следва да бъдат отправяни към Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/С. МАРКОВ/
‘