20-02-43/15.04.2021
чл.5, ал.4, т.1 от КСО
чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО
чл.9, ал.5 на Наредба № Н – 13
чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ
ОТНОСНО: Прилагането на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх.№ ……… сте описали следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице /упражняващо дейност като регистриран земеделски стопанин/ е подало заявление с искане за корекция/заличаване на декларация образец 5 за периода от 01.11.2019 г. – 31.12.2019 г. и корекция на задълженията по декларация образец 6 за периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.
Подадена е декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице с декларирано начало на осигуряване за инвалидност от 04.05.2015 г. и няма дата на прекъсване на дейност и осигуряване.
За периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. еднократно на 13.02.2019 г. е подадена информация по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с данни за осигуряване във фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗО и на същата дата са внесени осигурителни вноски. Внесената сума за фонд ДОО се равнява на 12 месечни вноски за посочения период, които към датата на внасянето им са погасили задължения на лицето по реда на чл.169 от ДОПК. Задълженията за фонд ДОО по декларация образец № 5 са погасени от плащането от 13.02.2020 г. частично до м.ноември 2019 г.
На 15.02.2020 г. е подадена декларация образец 6 за периода от 01.01.2019 г.-31.12.2019 г. с декларирани задължения за осигурителни вноски /в частта за фонд ДОО за 12 месеца/.
От ТП на НОИ за лицето е издадено Разпореждане за пенсия от дата 13.08.2019 г., с което му е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 14.03.2019 г. с признат осигурителен стаж до датата на инвалидизиране /13.03.2019 г./ 12 г. 04 м. 10 дни.
На 20.11.2020 г. е издадено ново разпореждане за пенсия, с което се признава осигурителен стаж след датата на инвалидизиране /13.03.2019 г./ – 07 м. и 17 дни.
Лицето желае да му бъде разрешено да подаде коригиращи/заличаващи данни с декларация образец 5 за период 01.11.2019 г .- 31.12.2019 г. и да коригира задълженията по подадената декларация образец 6 за 2019 г.
В хода на проверката се установява, че на 22.01.2021 г. лицето е погасило чрез плащане остатъкът от задълженията си по декларация образец 6 за м.13.2019 г. /в т.ч. и за фонд ДОО/.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. При условие, че лицето е подало декларация образец 5 за 2019 г. преди придобиване качество „пенсионер“ и след придобиване на това качество не е коригирало подадените декларации образец 5 в срока до 30.04.2020 г., следва ли да се счита, че то е заявило желанието си за осигуряване?
2. Ако с подаването на декларация образец 5 за 2019 г. преди придобиване качество „пенсионер“ и бездействието си да предприеме действия за корекция до 30.04.2020 г. не се счита, че лицето е изразило желанието си за осигуряване, какво несъответствие следва да бъде посочено, че е налице, за да бъде издадена покана по чл.103 от ДОПК да се коригира/заличи подадената информация с декларация образец 5 за м.11 и м.12 2019 г. без осигуряване за ДОО?
3. Aко лицето е подавало данни с декларация образец 1 ежемесечно след датата на придобиване на качество „пенсионер“, ако същото не е коригирало подадените данни в срока до 30 април на следващата година, следва ли да се приеме, че лицето окончателно е изразило желанието си за осигуряване след тази дата?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно процедура № ДОМ – 1 „Изготвяне на отговори на запитвания”, утвърдена със Заповед № ЗЦУ-901/27.07.2016 г. на Зам.изпълнителния директор на НАП, в компетенциите на отделите ДОП при дирекции ОДОП е изготвянето на отговори по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, които са с методологичен характер. В този смисъл отделите ДОП при дирекции ОДОП не отговарят на запитвания, свързани с преценка характера на изявената воля на задължените лица в конкретното производство на база събраните доказателства. В случая зададените въпроси съдържат конкретика, при изследването на която и изразяване на становище от отдел ДОП би се стигнало до изземване на компетенциите на органа, пред който се развива административното производство. Видно от чл.4 от ДОПК органите по приходите осъществяват производството самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.
Независимо от изложеното следва да имате предвид следното:
Самоосигуряващите се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и НООСЛБГРЧМЛ. Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетент-ната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др.
Данните се подават с декларации образец № 1 или образец № 5, Приложение № 1, съответно Приложение № 3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигурява-щите се лица, обнародвана ДВ. бр.1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. (Наредба № Н-13). По реда на посочената наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” – приложение № 4 към наредбата.
За периодите преди влизане в сила на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. данните се подаваха с декларации образец № 1 или образец № 5, Приложение № 1, съответно Приложение № 3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. – отменена.
На основание чл. 5 от отм. Наредба № Н-8 от 2005 г. (чл.7 от настоящата Наредба № Н -13 от 2019 г., в сила от 03.01.2020 г.) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 17 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ внесли авансово осигурителни вноски за здравно осигуряване; фонд „Пенсии“; фонд „Пенсии“ и универсален пенсионен фонд за определени от тях периоди през календарната година, могат да подават данни за осигуряването с декларация образец № 5. Същата се подава само за пълни календарни месеци с еднакъв месечен осигурителен доход до 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигурителните вноски.
С подаване на коригираща декларация образец № 5 не може да се коригира периодът, за който се отнасят данните – чл.9, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Самоосигуряващите се лица могат да заличават подадените данни с декларация по реда на ал. 1, като подават декларация с попълнен код за заличаване ( чл.9, ал.2 от същата наредба).
Съгласно чл.9, ал.5 на Наредба № Н – 13 декларации образец 1, 3 и 5 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности. Декларация образец № 6 се подава с код за корекция, когато се намалява размерът на декларирано задължение – чл.9, ал.7 от Наредба № Н -13/2019 г.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигурява-щите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Редът и начинът, по който самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, реализират желанието си за осигуряване, е уреден в наредбата.
Според действащата до 11.08.2020 г. разпоредба на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ желанието за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се изразява чрез подаване на декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (образец ОКд-5) до компетентната ТД на НАП. Осигуряването възникваше от датата, на която е подадена декларацията.
Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени лица по смисъла на КСО за времето, през което извършват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване и са внесени дължимите месечни авансови осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. В този смисъл подаването на данни е едно от задълженията на самоосигуряващото се ли-це, свързани с осигуряването, но не е достатъчно условие, за да се счита за осигурено лице по смисъла на кодекса. Както беше посочено, с текста на разпоредба на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, в сила до 11.08.2020 г., изрично се изискваше желанието за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия да се изразява чрез подаване на декларация образец ОКд-5. За времето до влизане в сила на изменението на чл. 1, ал. 6 от наредбата не е налице нормативно основание подаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и/или внасянето на осигурителните вноски да се считат като форма за изразяване на желанието за осигуряване от самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия. В това отношение има и утвърдена съдебна практика.
Съгласно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ /в сила от 11.08.2020 г./ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, изразено както следва:
1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО;
2. за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по ал. 2. В тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията (Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице – образец Окд-5);
3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.
Както е посочено по-горе, в КСО и НООСЛБГРЧМЛ е определен реда за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, но не е определен ред за изразяване на нежеланието за осигуряване. Това е така, защото правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване е еx lege с настъпването на факта на придобиване качеството на пенсионер, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.
В случай, че органите по приходите предприемат действия по прихващане или възстановяване на недължимо платените средства, е необходимо да се установи доколко за периода, за който декларациите следва да бъдат заличени, лицето не е ползвало осигурителни престации.
В запитването поставяте и въпрос относно реквизитите на поканата по чл.103 от ДОПК.
Съгласно чл. 103, ал.1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ? или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3.
Видно от текста на разпоредбата същата се прилага при установяване на несъответствия. Ако несъответствията са в частта от данните по регистрацията на лицето, корекцията се извършва служебно от служителя, обработващ декларацията, като последния изпраща на лицето “Уведомление за извършени корекции по чл. 103, ал.3 от ДОПК” автоматично генерирано от СУП.
В случаи на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, служителят обработващ декларацията, изготвя и изпраща до лицето „Съобщение за отстраняване на несъответствията в подадена декларация” /обр.ОКд90/, автоматично генерирано от СУП или на попълнена бланка. Видно от утвърдения образец на формуляра, в съобщението следва да се изброят несъответствията или липсващите данни. Трябва да се отбележи, че преценката и вземането на решение относно конкретното съдържание на Съобщението за отстраняване на несъответствията в подадена декларация е в правомощията на органите по приходите. Ето защо за всеки конкретен случай органът по приходите следва да упражни компетентността си, като съобрази относимите за случая факти и обстоятелства, обуславящи приложението на нормата.