Изх. № 24-39-136
Дата: 20.09.2019
ДР на КСО, § 1, т. 3;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 4а, ал. 1;
КСО, чл. 5, ал. 1;
КСО, чл. 5, ал. 4, т. 1;
КСО, чл. 5, ал. 4, т. 2;
ЗЗО, чл. 40 , ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 6;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11, ал. 1.
ОТНОСНО: прилагането на осигурителното и данъчното законодателство при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на физически лица от Инициативен комитет за издигане на независим кандидат, регистриран в Централната избирателна комисия на основание чл. 152, т. 1, буква „б“ от Изборния кодекс (ИК)
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), препратено ни по компетентност от дирекция ОДОП …. и заведено с вх. №24-39-136/16.08.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Инициативният комитет за издигане на ……… като независим кандидат за член на Европейския парламент от Република България за изборите през месец май 2019 г., е регистриран в Централната избирателна комисия. За провеждане на изборната кампания Инициативният комитет е изплащал на физически лица възнаграждения за работа без трудово правоотношение.
Поставяте следния въпрос:
Има ли задължение Инициативният комитет да удържа и внася задължителни осигурителни вноски и данъци върху изплатените възнаграждения?
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
1. Относно задължителните осигурителни вноски:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1, т. 1 и т. 2, буква „а“ от КСО). В същия нормативен акт e дадено легално определение на понятието „осигурено лице” и „осигурител“ и се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Дефиниция на „осигурено лице“ за целите на ДОО е въведена с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. Осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От дефиницията се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да се счита едно лице за осигурено за целите на ДОО:
* извършване на трудова дейност
* внесени или дължими осигурителни вноски
* наличие на правна норма
Изброените задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия закон и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО в кръга на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са включени лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, когато:
* получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец или
* са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО в УПФ) се внасят върху доходите, върху които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157 от КСО).
При изплащане на възнаграждение на тези лица здравноосигурителни вноски се дължат в съответствие с разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). В хипотезата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО здравноосигурителни вноски не се дължат от възложителя.
Задължителните осигурителни вноски за лицата, упражняващи дейност без трудови правоотношения, се внасят от възложителите (основание чл. 7, ал. 6, чл. 158, ал. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗЗО).
Следва да се има предвид, че задължителни осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението му, когато се изплаща на самоосигуряващите се лица (основание чл. 11, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица). Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху това възнаграждение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
На основание §1, т. 15 от ЗЗО осигуряващ е физическо или юридическо лице, което плаща изцяло или частично здравноосигурителна вноска или премия за трето лице.
Освен внасянето на задължителните осигурителни вноски, на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителят/осигуряващият има задължението периодично да представя данни в НАП с декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ и №6 „Данни за дължими вноски и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)“ – приложения №1 и 4 към чл 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12-2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8/2005 г.).
Предвид изложеното, Инициативният комитет е осигурител/осигуряващ за лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, за които като възложител следва да внася осигурителни вноски. В качеството си на такъв също така има задължение за внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни по реда на Наредба №Н-8/2005 г. За да изпълни тези задължения, същият следва да се регистрира като осигурител в регистър БУЛСТАТ на Агенцията по вписванията (АВ) – чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ), която му определя уникален единен идентификационен код (ЕИК). Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗРБ АВ осигурява автоматизирано подаване на информация за вписване в регистър БУЛСТАТ на данни към информационната система на НАП. На основание чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) НАП създава и поддържа регистър и база данни за задължените лица. При внасянето на задължителните осигурителни вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП и подаването на данни по реда на Наредба №Н-8/2005 г. Инициативният комитет се идентифицира чрез ЕИК по БУЛСТАТ.
2. Относно удържане и внасяне на данък по ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 (в т.ч. и доходи по извънтрудови правоотношения), дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. По отношение на понятието „предприятие“, за целите на ЗДДФЛ, в § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби на закона е направена препратка към Закона за счетоводството (ЗСч). Съгласно чл. 2 от ЗСч за целите на този закон предприятия са:
– търговците по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително клоновете на чуждестранните търговци;
– местните юридически лица, които не са търговци;
– бюджетните предприятия;
– консорциумите по смисъла на ТЗ, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
– осигурителните каси по чл. 8 от КСО;
– търговските представителства;
– чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
Доколкото инициативният комитет, образуван от физически лица за издигането на независим кандидат, не попада в обхвата на понятието „предприятие“ – за него не възниква задължение да удържа данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. В тези случаи, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
(ПЛАМЕН ДИМИТРОВ)