прилагането на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ при определяне на пребиването на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период

Изх. № 24-34-322
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: прилагането на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ при определяне на пребиването на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период
Уважаема госпожо …………………..,
В отговор на Ваше запитване, постъпило с писмо с вх. № 24-34-322 от …………..2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите, изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал. 1, т.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), един от критериите за определяне на физическите лица като местни, е да пребивават на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.
С приемането на Република България за член на Европейския съюз от 01.01.2007г. не се променят изискванията за удостоверяване на продължителността на пребиваване на територията на страната. ЗДДФЛ не поставя специални изисквания за документите, с които ще се извърши това удостоверяване.
Удостоверяването на периодите на пребиваване извън територията на Република България от страна на българските граждани, може да се извърши с всички допустими доказателствени средства по ДОПК, в това число и с декларация от страна на задълженото лице или чрез представяне на някои от следните документи, върху които има отбелязвания от страна на компетентните органи на датите на излизане и влизане в страната.
Такива други документи могат да бъдат :
1.копие отпаспорт,дипломатическипаспорт, служебенпаспорт, моряшки
паспорт, военна карта за самоличност;
2.удостоверение от съответната районна дирекция на вътрешните работи;
1
3. документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, преведен по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
//
1

Оценете статията

Вашият коментар