В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № ……/08.09.2015г., относно прилагането на разпоредби на данъчното законодателство.
Изложената е следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява производството си в наето помещение.
Дружеството наемодател отказва да издаде фактури, както е по сключения договор, защото има връчено запорно съобщение от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ и сумите за заплащане на наема се превеждат в запорирана сметка.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Кой и кога следва да издава фактурите за наем?
2.Може ли да се прилага смесено плащане на издадените фактури за наем по следния начин:
-наемната цена да се превежда в запорната сметка на ЧСИ;
-ДДС по издадената фактура на наемателя?
След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Един от основните принципи, които следва да съблюдава всяко данъчно задължено лице при осъществяване на своето счетоводство е принципът за предимство на съдържанието пред формата /чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч/. Това означава сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. С други думи необходимо е стопанската операция, отразена в счетоводните документи, да е действителна.
Фактурата като първичен счетоводен документ е частен документ, който съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска информация.
Изискванията за минимално изискуемите реквизити на първичния счетоводен документ са регламентирани в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Начинът на плащане не е сред задължителните реквизити, посочени в цитираната правна норма.
Документалната обоснованост в Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е регламентирана в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2, съгласно които:
-стопанската операция е документално обоснована, когато е вярно отразена в първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч;
-документалната обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Предвид цитираната нормативна уредба при преценката на един първичен документ и произтичащото от него осчетоводяване, освен изискването за минимум реквизити, следва да се изхожда и от обстоятелството има ли достатъчно доказателства относно достоверността на отразенатав него стопанска операция.
ЗКПО не съдържа текстове, които да поясняват или да имат специални изисквания по отношение на паричните взаимоотношения между страните във връзка със коментирана сделка /наем/.
Предвид гореизложеното за да бъдат признати разходи за наем в дружеството-наемател, то следва да притежава първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ЗСч и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, издаден от доставчика по сделката, съобразно клаузите в договора между двете предприятия.
По смисъла на чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
По смисъла на чл.86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
-издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред – в случая фактура,
– включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период и
– посочи фактурата в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
ДДС е многофазен некумулативен данък, тъй като начисления на всеки етап от реализацията на стоката или услугатаДДС не се кумулира в крайната цена, а се съдържа в нея еднократно чрез механизмана правото на приспадане на данъчен кредит.
В този смисъл, доколкото начисления за наема ДДС подлежи на внасяне в бюджета от съответния доставчик, считаме, че е възможно след съгласуване с ЧСИ сумата за данъка да се преведе на доставчика, който да я разчете с бюджета.
‘