Изх.№ М-70-00-66
08.10.2012 г.
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №М-70-00-66/31.08.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице има сключен трудов договор и е в отпуск за бременност и раждане. Осигурителниятдоход на служителката за периода, от който се изчислява паричното обезщетение за бременност и раждане по реда на чл. 49,ал. 1 от КСО е 2000 лв., т. е. максималният осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответните календарни години.
По време на отпуската за бременност и раждане физическото лице е сключило граждански договор за предоставяне на консултантски услуги срещу определено възнаграждение, надвишаващо минималната работна заплата за страната.
В запитването е поставенследният въпрос:
Какъв е размерът на дължимите осигурителни вноски върху изплатените суми без трудови правоотношения за периодите, през които лицето е в отпуск за бременност и раждане или в отпуск за отглеждане на малко дете?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 6, ал. 2 отКСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотнашения се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по икономически дейности и групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Съгласно чл. 9, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1.на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред (чл.6, ал.10 от КСО):
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО (доходи по трудово правоотношение);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Здравноосигурителните вноски на лицата, работещи по трудови правоотношения се определят от дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), определен съгласно КСО на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) се определят от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение (чл. 40, ал.1, т. 5 от ЗЗО).
За лицата, които получават възнаграждения по граждански договори, ако са осигурени по трудово правоотношение, здравноосигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „б” от ЗЗО).
Поредността на сборуването на различните видове доходи, получавани от работниците и служителите при един работодател, когато общият им размер надхвърля максималния месечен осигурителен доход е както следва:
За ДОО и ДЗПО:
A. доходи от трудова дейност по чл.4, ал. 1 и 2 от КСО;
1.Брутно трудово възнаграждение;
2.Доход, получен за сметка на средствата за социални разходи;
3. Доход, от който се изчислява обезщетението за временна неработоспособност или за бременност и раждане.
Б. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
В. доходи за работа без трудово правоотношение.
За здравно осигуряване
За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал.1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, здравноосигурителни вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в
чл. 6, ал. 10 от КСОна основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО:
A. доходи от трудова дейност по чл.4, ал. 1 и 2 от КСО;
1. Пенсии
2. Брутно трудово възнаграждение – включително среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, за първия ден от временната неработоспособност;
3.Доход, получен за сметка на средствата за социални разходи;
4. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година – за останалите дни от временната неработоспособност.
Б. осигурителен доход като морски лица
В. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
Г. доходи за работа без трудово правоотношение.
Видно от изложеното, при спазванепоредността на доходите, посочена вчл. 6, ал. 10 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, върху изплатените възнаграждения по гражданския договор, за периодите, през които физическото лице получава парично обезщетение за бременност и ражданеи за периодите на отглеждане на малко дете,възникват следните задължения за внасяне на осигурителни вноски:
За ДОО и ДЗПО:
За периодите, през които лицето е в отпуск за бременност и раждане не се начисляват и внасят осигурителни вноски, тъй катодоходът, от който е изчислено обезщетението за бременност и раждане е максималният осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Този доход се взема предвид при изчисляването на размера на пенсиите на осигурените лица,когато това е необходимо.
За периодите, през които лицето е в отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и полага труд без трудово правоотношение, осигурителните вноски върху изплатените възнаграждения се внасят по реда начл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
За здравно осигуряване
При изплащане на суми по гражданския договор за периодите на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете се внасят здравноосигурителни вноски, определени по реда начл. 40, ал. 1, т. 3, буква „б” от ЗЗО, като се вземе предвид и поредността на доходите:
1.Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година (осигурителния доход по чл. 40, ал.1, т. 5 от ЗЗО);
2.Доход, получен за работата по гражданския договор.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.