Изх.№ М-94-Е-2
Дата:30.01.2017 год.
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 9;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 50.
ОТНОСНО: попълване на Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2016 г.
В запитване, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № М-94-Е-2 от……2017 г., е изложена следната фактическа обстановка:
През 2016 г. физическо лице е извършвало дейност като самоосигуряващо се лице – свободна професия за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2016 г. и има облагаем доход по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 11-те календарни месеца. Считано от 01.12.2016 г., чрез подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКД-5), лицето е декларирало прекъсване на дейността като свободна професия и осигуряването си на това основание. За същия месец лицето е подало Декларация обрИзх. № 7 по реда на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и е внесло здравноосигурителни вноски на основание
чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Във връзка с определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход за 2016 г. за здравно осигуряване и попълване на Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход са зададени следните въпроси:
1.Следва ли в колона 4 за месец декември да се посочи минималния осигурителен доход по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО – 210 лв.?
2.Облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, реализиран като свободна професия за периода януари – ноември 2016, за целите на Таблица 2 на колко месеца се разделя – на 11 или на 12?
3.Следва ли в колона 5 на реда за месец декември да се посочи месечен облагаем доход, получен като 1/12 част от годишния облагаем доход, тъй като през цялата година лицето има качество на самоосигуряващо се лице по смисъла на ЗЗО?
Във фактическата обстановка лицето не посочва получени през месец декември доходи, подлежащи на деклариране по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ.
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Това са: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Кръгът на самоосигуряващите се лица по смисъла на ЗЗО е по-широк от този по КСО. В § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на същия закон. Това е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.
Видно от цитираната разпоредба в кръга на самоосигуряващите се по ЗЗО лица влизат:
– лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО;
– лицата в неплатен отпуск по тяхно желание (например в случаите по чл. 160, ал. 1, чл. 170, ал. 2, чл. 171 от Кодекса на труда), които не подлежат на осигуряване на друго основание по Закона за здравното осигуряване;
– морските лица;
– лица по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО – които не подлежат на осигуряване на друго основание по закона и други.
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно цитираната разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (без трудови правоотношения) през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Окончателният месечен размер на осигурителния доход, върху който се дължат задължителни здравноосигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход и се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Окончателните осигурителни вноски се дължат върху годишния осигурителен доход в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
За периодите, през които тези лица не подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и няма друго основание за осигуряване, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. На основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Както бе отбелязано, на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които са самоосигуряващи се по смисъла на ЗЗО, и същевременно имат получени доходи, подлежащи на данъчно облагане, имат задължение да „извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация“ за съответната година. Основанието за здравно осигуряване на тези лица не възниква въз основа на извършвана от тях трудова дейност, поради което не може да бъде обвързано и отнасяно към периоди на полагане на такава дейност.
От разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е видно, че няма изрична препратка (аналогична на препратката в чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО) към реда по чл. 6, ал. 9 от КСО. Редът за определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход, регламентиран в чл. 6, ал. 9 от КСО, се отнася само за самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО.
Въз основа на изложеното, в конкретния случай Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход се попълва, като облагаемият доход, посочен на ред 13 на колона 5 от таблицата, се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало дейност като свободна професия (на 11 месеца) и получената сума се вписва в редове от 1 до 11 на колона 5, тъй като всички облагаеми доходи на лицето, получени през календарната година, са от дейността му само като упражняващо свободна професия.
За месец декември 2016 г. в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицето следва да попълни в колона 4 осигурителния доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски, а колона 5 за същия месец не се попълва, тъй като във фактическата обстановка лицето не посочва получени през месец декември доходи, подлежащи на деклариране по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/