прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Наредба №5 от 29.12.2002 г.

Изх. №20-00-359
28.09.2017 г.
КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7
КСО – чл. 6, ал. 3
ДОПК – чл. 77, ал. 1
ЗДДФЛ – чл. 42
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-359/04.09.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) (Наредба №5/29.12.2002 г.).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На ликвидатора на търговско дружество е определено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 5 от Търговския закон (ТЗ).
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпросите:
1. Дължат ли се осигурителни вноски върху възнаграждението на ликвидатора и на какво основание?
2. Какъв е минималният осигурителен доход за ликвидатор на търговско дружество?
3. Признава ли се за трудов стаж и вписва ли се в трудовата книжка времето, през което ликвидаторът е упражнявал дейност?
4. Подлежат ли на облагане и деклариране възнагражденията на ликвидатора и по какъв ред?
5. Следва ли за договора между ликвидатора и търговското дружество да се подаде уведомление в Националната агенция за приходите?
Третият въпрос, касаещ прилагането на трудовото законодателство, е препратен по компетентност в Министерство на труда и социалната политика.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4ичл. 4а, ал. 1 от кодекса и закойто са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 от същия закон се открива производство за ликвидация.
Ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. По искане на контрольора или на съдружниците, които имат поне 1/10 от капитала, съдът може да назначи други ликвидатори (чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ).
Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им (чл. 266, ал. 3 от ТЗ). Възнаграждението на ликвидаторите се определя по реда на чл. 266, ал. 5 от същия закон.
Ликвидаторите изпълняват управленчески функции, които преди започване на ликвидацията са се изпълнявали от управителя на търговското предприятие. На основание чл. 266, ал. 6 от ТЗ ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от ТЗ, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 7, 8, 9 и 10 от КСО.
Минималният осигурителен доход за ликвидатор на търговско дружество се определя съобразно реда, на който се намира основната икономическа дейност на дружеството, и първата колона от таблицата в Приложение №1 към ЗБДОО, която съответства на групата на ръководните длъжности по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД-2011). Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008).
Съгласно чл. 5, ал. 1, изр. първо от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО (в това число и ликвидаторите) се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, презкойто е положен труда (чл. 7, ал. 1 от КСО). Върху допълнителни доходи от трудова дейност, които са начислени или изплатени след този срок осигурителните вноски за месеца, през който е положен труда, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите (чл. 7, ал. 2 от КСО).
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО във фонд “Пенсии“ (чл. 127, ал. 1 от кодекса). Осигурителните вноски за УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за ДОО (чл. 157, ал. 6 от КСО) и се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО (чл. 158 от кодекса).
Здравноосигурителните вноски на ликвидаторите се определят от дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО. Вноската се внася от осигуряващия и се разпределя между осигуряващия и осигурения в съотношение 60:40. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
Осигурител за ликвидатора се явява търговското дружество, което е обявеното в ликвидация. То е задължено лице по смисъла на чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) да удържа и внася задължителните осигурителни вноски.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО, осигурителят има задължение да представя в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) декларации с данни за осигуряването на лицето – декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8/ 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8/29.12.2005 г.) и за дължимите осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване – декларации образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/2005 г.). Данните се подават по реда на Наредба №Н-8/2005 г.
По четвърти въпрос:
Както е видно от посочените разпоредби на ТЗ в отговора на предходните въпроси, по своето естество сключеният договор между ликвидатора и търговското дружество е в обхвата на договорите за управление и контрол.
Съгласно §1, т. 26, буква „з“ от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са трудови правоотношения по смисъла на този закон. Следователно, всички възнаграждения, които ще получите в качеството на ликвидатор на търговското дружество, подлежат на облагане при условията и по реда, предвиден в ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения.
Доходите от трудови правоотношения се облагат авансово по реда на чл. 42 и свързаните с него разпоредби на ЗДДФЛ. Авансовият данък се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа (чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Легална дефиниция на понятието „работодател“ за целите на ЗДДФЛ е установена в §1, т. 27 от ДР на същия закон, а именно: „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице. Следователно в конкретния случай работодател по смисъла на ЗДДФЛ е търговското дружество, което Ви изплаща определеното възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 5 от ТЗ.
Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. първо от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24 (трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на чл. 24), начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина. На основание чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се намалява със:
1. данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2;
2. данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане по чл. 19, ал. 2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.
Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто (чл. 42, ал. 4, предл. първо от ЗДДФЛ). Така определеният данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, и се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66 от закона (чл. 42, ал. 5 и 9 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
В хипотезата, че през 2017 г. сте придобили само доходи от трудови правоотношения от източник в България по смисъла на ЗДДФЛ, в т.ч. възнагражденията като ликвидатор, не сте задължени да подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, когато е изпълнено едно от двете условия, визирани в чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ, и не е налице обстоятелство, което следва да декларирате на основание чл. 50, ал. 4 и 5 от същия закон.
В хипотезата, че съгласно изискванията на данъчния закон сте задължени да подадете годишна данъчна декларация, към нея следва да приложите и служебна бележка за изплатените Ви през годината облагаеми доходи от трудови правоотношения и удържания данък(чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ). Служебната бележка се издава в сроковете по чл. 45 от закона. В съответствие с чл. 45, ал. 3 от ЗДДФЛ, когато са налице обстоятелствата по чл. 5, ал. 10 от КСО (прекратяване на дейността на осигурител, който няма правоприемник), служебната бележка се издава от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях.
По пети въпрос:
Предвиденото в чл. 62, ал. 3 от КТ задължение за изпращане на уведомление от работодателя или от упълномощено от него лице до съответната ТД на НАП за сключването и изменението на трудовия договор е уредено с Наредба №5/
29.12.2002 г. Видно и от наименованието на наредбата, същата касае трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях (чл. 1, ал. 1 от кодекса). Следователно, доколкото договорът между търговското дружество и ликвидатора не се сключва при условията и по реда на КТ, не е налице нормативно основание да бъде уведомявана съответната ТД на НАП.
По повод поставения въпрос е необходимо да имате предвид, че по силата на чл. 268, ал. 3 от ТД ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация.
Съгласно чл. 77, ал. 1 и 2 от ДОПК в случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, при прекратяване на юридическо лице – търговец, прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ, преобразуване по реда на глава шестнадесета от ТЗ, както и при подаване на заявление за ликвидация по §5а, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър (ЗТР) търговецът или заявителят уведомява ТД на НАП по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. ТД на НАП издава на търговеца или на заявителя удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението. Удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му.
Образецът на уведомлението по чл. 77, ал. 1 от ДОПК може да намерите на интернет страницата на НАП при спазване на следната последователност на рубриките: „Начало“ – „За бизнеса“ – „Данъци“ – „Документи – данъци“, като от падащото меню на последната се избира ДОПК (година – 2017).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар