5-53-00-136/11.06.2014 г.
чл. 5, ал. 4 от КСО
чл. 1, ал. 1 от Наредба №5/2005 г
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” . е постъпило писмено запитване, прието с вх. № …./16.05.2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ)(Наредба №5/2002 г.)
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българското дружество „ХХХХХХ” АД с ЕИК …… няма регистриран клон или представителство във Великобритания, а има само регистрация в качеството си на работодател на български гражданин (местно лице на Великобритания), с който дружеството има сключен трудов договор съгласно британското трудово законодателство и който полага труда си единствено на територията на Великобритания.
„ХХХХХХ” АД внася задължителни осигурителни вноски за българския гражданин съгласно британското осигурително законодателство.
В запитването сапоставени следните въпроси:
Какви са задълженията на българския работодател, свързани с подаването на уведомление (приложение №1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба №5/2005 г.) за договора, сключен съгласно британското трудово законодателство, внасянето на осигурителни вноски и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за лицето, което работи на територията на Великобритания?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно чл.11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, челицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”).Лицата, осъществяващи дейносткато заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от
Регламент № 883/2004).
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка българският гражданин работи единствено на територията на Великобритания за „ХХХХХХХ” АД и спрямо него ще бъде приложимо британското осигурително законодателство.
Следва да се има предвид, че националното законодателство на компетентната държава-членка на ЕС се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на съответното законодателство.
Българското юридическо лице – работодател следва да внася задължителните осигурителни вноски за лицето във Великобритания, съгласно британското осигурително законодателство. За това лице работодателят недължи осигурителни вноски по КСО и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и съответно неподава данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.
Задължение на работодателя едауведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1) на основание чл.1, ал.1 от Наредба № 5/2002 г., ако страните по договора са се уговорили за него да бъде приложимо българското трудово законодателство, съгласно чл. 10, ал. 3 отКТ.
Приложимото трудово законодателство е извън приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004. Следователно на регистрация по Наредба
№ 5/2002 г. в НАП подлежат единственодоговори, които са сключени на основание българския Кодекс на труда и за посоченото в запитването лице, с което „XXX” АД има сключен трудов договор съгласно британското трудово законодателство не следва да се уведомява компетентната ТД на НАП.
‘