5-53-00-204/24.09.2015г.
ДДС, ЧЛ.6,АЛ.1
ДДС, ЧЛ.17, АЛ.1
ДДС, ЧЛ.17, АЛ.2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване относноприлагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
„И..” ЕООД e регистрирано по ЗДДС лице. Дружеството ще закупи стоки от доставчик (А), регистриран за целите на ДДС в държава членка на ЕС. След това ще достави стоките на краен получател, регистриран извън ЕС. Стоките се транспортират от територията на държава (А)директно към получателя, установен извън ЕС и не преминават през територията на България.
Транспортът на стоките до крайния получател ще бъде извършен отпревозвач, регистриран за целите на ДДС в Гърция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва „И..” ЕООДда отчете в дневниците за покупки, покупко-продажбата на стоки от доставчика, регистриран в държава членка на ЕС, при получаване на фактура без начислен ДДС?
2. С какви документи следва да дружеството за доказване на доставката към крайния получател?
3. Следва ли да се начислява ДДС във фактурата, която „И..” ЕООДще издаде на получателя. В коя колона на дневника за продажби следва да се отрази фактурата за доставката?
4.Формира ли дружеството облагаем оборот за целите на задължителнарегистрация в съответната държава – членка на ЕС, от чиято територия започва транспорта?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
За определяне данъчния режим на доставките на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила.Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от закона.
Мястото на изпълнение на доставката, по отношение на която „И..” ЕООД е получател се определя съобразно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността й. В случая, мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната, в държава А – членка на ЕС. За посочената доставка не е приложим чл.13, ал.1 от ЗДДС, тъй като се придобива право на собственост върху стока на територията на друга държава членка и същата не се изпраща или транспортира от територията на държава-членка (А) до територията на страната или територията на друга държава членка.
Съгласно на чл.112, ал.1 от ЗДДС данъчните документи по смисъла на ЗДДС са – фактура, известие към фактура и протокол, издадени по реда на същия закон. С огледпосочената разпоредба, за дружеството не възниква задължение за отразяване на фактурата, която е издал доставчика(от държава членка А) в отчетните регистри, но не съществува пречка фактурата да се включи в колона 9 на дневника за покупки.
По втори и третивъпрос:
Съгласно чл.17, ал. 2 от закона мястотона изпълнениепри доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
По отношение на мястото на изпълнение на последващата продажба на стоката, която дружеството извършва от територията на държава (А)– членкана ЕСдо страна извън Европейския съюз е приложимаразпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС. В конкретния случай, мястото на изпълнение на доставкатаеизвън територията на България, в държава А от където започва превозът на стоката към крайния получател. Основанието за неначисляване на данък за доставката е чл.17, ал. 2 от ЗДДСи същата следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби – „Данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС”.
За извършените доставки освенфактура дружеството, следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието, същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
По четвърти въпрос:
Доставките с място на изпълнение извън територията на България, каквито извършва „И..” ЕООДформират оборот за регистрация за целите на ДДС. В тази връзка дружеството следва да се съобрази с условията за задължителна регистрация за целите на ДДС, предвидени в законодателството на държава (А) – членка на ЕС, на чиято територия осъществява облагаеми доставки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК. ‘