Изх. № 53-04-313/09.05.2014 г.
ДДС, чл. 45, ал.1; чл. 45, ал.3 от
ДДС, чл. 45, ал.5, т.1 и т.2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване относноприлагането на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
ЕООД има намерение да погаси задълженията на друго търговско дружество по изпълнително дело срещу него. В замяна дружеството длъжник ще прехвърли на ЕООД три свои недвижими имоти. Единият от тях представлява празно дворно място /УПИ/. Вторият недвижим имот също е УПИ, като в него има построена преди повече от 25 години сграда. В третият имот има изграден навес.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начислява ДДС при извършване на посочените сделки (при положение, че парите ще бъдат заплатени на кредитора по изпълнителното дело, без да постъпват по сметката на дружеството длъжник)?
2. Какъв е редът за начисляване на ДДС по отношение на горепосочените недвижими имоти и намиращите се сгради в тях?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
От изложеното в запитването е видно, че дружеството длъжник възнамерява да прехвърли на ЕООД правото на собственост върху три недвижими имоти, намиращи се на територията на гр.София. По своята правна същност посочените сделки са търговски (чл.1 от Търговския закон), като за целите на ЗДДС те следва да се квалифицират като доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДСс място на изпълнение на територията на страната.
Доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока. Облагаема доставка, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС,евсякадоставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда (чл.45, ал.1 от ЗДДС).
По силата на чл.45, ал.3 от ЗДДСдоставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях са определени като освободени доставки.
Определението на „сгради, които не са нови” се извежда по аргумент на противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. В посочената разпоредба е дадена дефиниция на „нови сгради”, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Следва да се има предвид, че разпоредбата начл.45, ал.7 от ЗДДС дава право на избор на доставчика да третира доставката на сгради или части от тях по алинея 3 от посочената разпоредба като облагаема.
В разпоредбата на чл.45, ал.5, т.1 и т.2 от ЗДДС е посочено, че по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови, и прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й, разпоредбата на ал.1 за освободена доставка не се прилага. В тези случаи доставките са облагаеми.
По втори въпрос:
От горепосочените разпоредби, свързани с доставките на земя и сгради е видно, че данъчният режим на доставките се определя в зависимост от това дали поземленият имот е урегулиран или не, както и от характера и вида на сградите.
В конкретния случай, при извършване на доставките на урегулирани поземлени имоти по смисъла на ЗУТ, юридическото лице доставчик следва да начисли ДДС на основание чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС. За доставките на сгради, които не са нови и на прилежащите към тях терени, данък не следва да се начислява, доколкото доставчикът не се е възползвал от предоставената законова възможност доставките да са облагаеми.
По отношение на сделките, свързани с постройките, неподвижно прикрепени към земя следва да се има предвид, че в ЗУТ е направено разграничение между използваните понятия „сграда“ и „постройка“. Постройка е всеки друг вид строеж, който не е квалифициран като сграда по ЗУТ.ЗДДС също разграничава двете понятияипо силата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС доставките на постройки, неподвижно закрепени към земята следва да се обложат с данък добавена стойност.
В допълнение на гореизложеното, трябва да се има предвид, че по отношение на доставките, свързани със земя и сгради и вещните права върху тях по ЗДДС е изразено становище в писмо изх.№ 94-00-261/04.09.2007 г., което може да бъде намерено на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Следва да се отчетат и промените в разпоредбите на ЗДДС, касаещи доставките със земя и сгради. ‘