прилагането на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-261/2014 г.
ДДС, чл.143
ДДС, чл. 17, ал.1 и ал.2
ДДС, чл.50, ал.1
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване прието относноприлагането на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
ЕООД е регистрирана по ЗДДС, с основен предмет на дейност търговия на едро и дребно с авточасти за леки и товарни моторни превозни средства. Дружеството е закупило от юридическо лице и от частно лице в България по 1 брой лек автомобил, които са свалени от регистрация в КАТ (т.е бракувани), с цел продажбата им на клиент, установен в ЕС. За посочените покупки на дружеството не е начислен ДДС.
ЕООДвъзнамерява да извърши сделки с тези автомобили.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да бъде начислен ДДС и върху каква данъчна основа при продажбата на физическо лице от България?
2. Следва ли да бъде начислен ДДС и върху каква данъчна основа при продажба на физическо лице от трета страна?
Предвид недостатъчната фактическа обстановка, въпроситеи относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище при допускане, че закупените автомобили са заведении като стока в счетоводството на дружеството.
По първи въпрос:
По силата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Доставка на стока, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на стока на територията на страната е регламентиранв чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС.
Данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Формираната по посоченият ред данъчна основа се увеличава и/ или намалява с елементите по чл.26, ал.3 – ал.5 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, доставката на автомобила на физическо лице от България ще е с място на изпълнение на територията на страната и на основание чл.12 от ЗДДС е облагаема. В случая данъчната основа се определя съгласно общите правилата на чл.26 от ЗДДС и дружеството следва да начисли ДДС върху нея.
В допълнение на изложеното трябва да се има предвид следното:
Понятието „дилър на стоки втора употреба” е регламентирано в §1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, според който дилъра е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон (ТЗ).
По смисъла на §1, т.19от Допълнителните разпоредби на ЗДДС„стоки втора употреба“ са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:
а) произведенията на изкуството;
б) предметите за колекции;
в) антикварните предмети;
г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.
Разпоредбите на глава седемнадесета от ЗДДС, съгласно чл.143 от закона се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1 от ЗДДС, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Данъчното събитие на доставките по чл. 143 от ЗДДС възниква съгласно общите правила по този закон (чл.144, ал.2 от ЗДДС).
Данъкът за доставки по чл. 143 от ЗДДС става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката съгласно ал. 2 на горепосочената разпоредба.
Данъкът се начислява с издаването на протокол по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
В случай, че са изпълнени горепосочените условия няма да съществува пречка за доставката да се приложи режимът за облагане по чл.143 от ЗДДС, тъй като за извършването на тези доставки не се изискват специални регистрации или разрешения.
От предоставената в писмото информация не става ясно дали дружеството е бракувало закупените автомобили. В случай, че посочените автомобили са бракувани и ще се предоставят под формата на отпадъци следва да се има предвид становището, изразено в писмо 93-04-45/08.03.2007 г. на дирекция „Данъчна политика”при , относно практическото приложение на глава деветнадесета „а” от ЗДДС. В този случай данъка се начислява от получателя по доставката.
По втори въпрос:
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи място на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила.
Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от закона.
При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.
Предвид цитираните разпоредби, в случая доставката е с място на изпълнение на територията на страната и по силата на чл.12 от ЗДДС е облагаема.
Облагаема доставка с нулева ставка съгласно чл.28 от ЗДДС е:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Изискванията за прилагане на нулева ставка на данъка са следните:
– доставчикът да прехвърля право на собственост или друго вещно право върху стока;
– стоката да се превозва от или за сметка на доставчика;
или
– стоката да се превозва от получателя или за негова сметка, когато получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът, следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона, с посочените в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;  
2. фактура за доставката;  
3. документ за превоза на тези стоки.
Дори и доставката да попада в хипотезата на чл.143 от ЗДДС, ако са налице документите, посочени в чл.21 от ППЗДДС, същата може да се третира като износ по чл.28 от ЗДДС (чл.146 от ЗДДС).
В допълнение на изложеното трябва да се има предвид следното:
Ако предметът на доставката се третира като отпадък по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), по силата на чл.163 г от ЗДДС, при условие, че са налице документите по чл.21 от ППЗДДСза доставката може да се приложи нулева ставка на данъка.

Оценете статията

Вашият коментар