Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-250/11.04.2016 г.
ЗДДС,
ППЗДДС,
чл.96, ал.1
чл.74, ал.1
чл.96, ал.2
чл.74, ал.2, т.1
чл.96, ал.5
чл.101
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-250/…03.2016 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Във връзка с извършваната от Вас дейност като лице, упражняващо свободна професия (адвокат), на 21.03.2016 г. сте реализирали доход в размер на 115 000, 00 лв. Този доход представлява хонорар по договор за поръчка, заплатен от … АД във връзка с предоставени от Вас услуги като адвокат.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следния въпрос:
Възниква ли задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС въз основа на получения доход ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Видно от ал.2 на същата разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Видно от чл.24, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
Чл.24, ал.1 от ЗАдв кореспондира с разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗДДС, т.е упражняването на свободна професия цели извършването на правни услуги от различен характер и респ. получаване на редовен доход от тях от което следва извода, че е налице извършване на независима икономическа дейност и в тази връзка ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС.
Що се касае до регистрацията по ЗДДС по реда на чл.96 от ЗДДС следва да имате предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 (петдесет хиляди лв.) или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Иначе казано, когато облагаемият оборот е достигнат през месец март, заявлението за регистрация по ДДС се подава до 14 април.
В разпоредбата на чл.96, ал.2 от ЗДДС е указано, че облагаемият оборот за целите на регистрацията по закона е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС;
3. доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС;
Предвид чл.96, ал.5 от ЗДДС, задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал.1 от закона.
Процедурата за регистрация по ЗДДС е уредена в чл.101 от закона. Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец. Заявлението се подава:
– лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;
– от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;
– от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;
– от акредитиран представител по чл.135;
– от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно.
Заявлението за регистрация може да бъде подадено по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като същото трябва да съдържа съответното основание за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Необходимите документи във връзка с регистрацията са изчерпателно изброени в чл.74, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС. Видно от чл.74, ал.1 от ППЗДДС, заявлението за регистрация по чл.101, ал.1 от закона се подава по образец – приложение № 1. Предвид обстоятелството, че постоянният Ви адрес е на територията на гр. …, заявлението за регистрация следва да бъде подадено в ТД на НАП …, отдел „Регистрация“, чиито адрес е гр. …., ул. „……“ № ….
На основание чл.74, ал.2, т.1 от ППЗДДС, към заявлението за регистрация следва да се приложи и справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия – за регистрация по чл.96, ал.1 и чл.100, ал. 1 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’

Оценете статията

Вашият коментар