5-53-00-236/26.11. 2015 г.
ДДС, ЧЛ.21, АЛ.2
ДДС, ЧЛ.21, АЛ.4
ДДС, ЧЛ.22, АЛ.4
В дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на„К..” ЕООД е спедиторски услуги и логистика.
Дружеството е сключило договор за складиране и товаро – разтоварни операции с лице, установено в ЕС. Транспортът на стоките от и до склада не се извършва от „К..” ЕООД. За изпълнение на услугите по договора за складиране дружеството е наело склад на подизпълнител в град В. Складирането се фактурира на клиента от ЕС на месечна база.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
За услугата по складиране на територията на България следва ли да се начислява ДДС на клиента от ЕС?
Предвид изложената фактическа обстановка, поставеният въпрос и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За режима на данъчното облагане по ЗДДС е от значение вида на предоставянатауслуга, като се има предвид същността й като цяло.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, независимо дали същият е лице от държава членка или извън нея. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, къдетополучателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
По силата на чл. 22, ал. 4 от ЗДДС спедиторските услуги, оказани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън ЕС.
Изключения от това правило са предвидени в чл. 21, ал. 4 от ЗДДС и чл. 23, ал. 1 от ЗДДС.
От изложената фактическа обстановка може да се приеме, че в случая е приложимаразпоредбатана чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, а не разпоредбата на чл. 21, ал.4, т. 1 от ЗДДС. В този смисъл е Решение по дело С-155/12 (RR Donnelley) на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно мястото на изпълнение на комплексни доставки по складиране на стоки. СЕС определя някои критерии, които следва да се използват при преценката относно това, дали дадена доставка на услуги е свързана с недвижим имот.
Според един от критериите, доставката трябва да е свързана с точно определен недвижим имот. Също така е необходимо доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот.
Като прилага посочените критерии към услугите по складиране на стоки, СЕС стига до заключението, че услугата по складиране може да се счита свързана с недвижим имот само при условие, че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот.
Доставката на услуги по складиране не следва да се счита свързана с недвижим имот, когато:
-получателите на услугата по складиране нямат никакво право на достъп до частта от недвижимия имот, в която са складирани стоките им, или
– недвижимият имот, на или в който трябва да се складират стоките, не представлява централен и абсолютно необходим елемент от доставката на услуги.
Съгласно практиката на СЕС, единствено доставките на услуги, които имат достатъчно пряка връзка с даден недвижим имот, следва да се третират като такива свързани с този имот.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘