5-53-00-251/11.12.2015 г.
ДДС, ЧЛ.13, АЛ.1
ДДС, 13, АЛ.4, Т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Х..” ООД е придобило от германска автокъща кемпер- каравана втора употреба. Документът, който е издаден е договор за покупка на стойност 5 . Евро.
Дружеството не е дилър на стоки втора употреба.
Във връзка с изложената фактическа обстановка сапоставени следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да издава протокол по чл.117 от ЗДДС за вътреобщностно придобиване?
2. Върху каква стойност трябва да се начисли ДДС при последващата продажба на кемпер-караваната – върху маржа на цената или облагането трябва да се извърши по общия ред?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Тъй като към запитването не е приложен описания договор или друг документ за покупка на стоката, изразеното по – долу становище има принципен характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване /ВОП/ е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да се приложи режимът на ВОП, който е регламентиран с чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да са изпълнени следните условия:
– доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
– предмет на вътреобщностното придобиване да е стока, като ВОП включва придобиване право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и фактическо получаване на стоката в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС;
– придобиването да е възмездно;
-стоките да са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка.
Вътреобщностно придобиване не е налице, съгласно чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС при придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоките втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка.
В случаите, в които доставчик на стоките – втора употреба е лице, регистрирано по ДДС на територията на друга държава – членка, са възможни следните две хипотези по отношение на получателя на стоката:
В първия случай, когато доставчикът на стоките е избрал да прилага общия ред на материалния закон за доставките на стоки – втора употреба, за получателя е налице вътреобщностно придобиване, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 54, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период.
Начисленият данък за ВОП се отразява в колона 15 на дневника за продажби, съответно данъчната основа в колона 13.
При втората хипотеза, когато доставчикът – дилър на стоки втора употреба, е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената по съответната доставка, за получателят по доставката не е налице вътреобщностно придобиване, съгласно разпоредбите на чл. 13. ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
От съществено значение за данъчното третиране на доставката като ВОП е доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка на ЕС.
Ако доставчикът не е регистриран за целите на ДДС в Германия ще се приложи общия принцип за определяне на мястото на изпълнение по чл.17, ал.2 от ЗДДС, съгласно който мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Мястото на изпълнение на доставката в този случай ще бъде в Германия.
Поради липсата на документи относно облагането на доставката в Германия и статута на доставчика в случая приложение ще намери чл.62, ал.1 от ЗДДС, съгласно който мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната, и за дружеството ще възникне задължение за издаване на протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно чл.143, ал.1 от закона разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Дефиниция на понятието “дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети “ е дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС. Според нея това е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.
Независимо, че при определените от ЗДДС условияе предвиден специален ред на облагане – маржа на цената, ако доставчикът желае, същият може да приложи общия ред на закона. По силата на чл. 151, ал. 1 от ЗДДС дилърът може да прилага общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба правото се упражнява за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред за облагане на доставката. В този смисъл дилър, който извършва доставки на автомобили втора употреба, има възможност да прилага общия ред за облагане по закона за извършена от него доставка на автомобил втора употреба.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва режим на облагане на маржа – стоки втора употреба. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.’