Изх. № 20-00-199/30.05.2014 г.
ДДС, чл. 21, ал.1
ДДС, чл. 21 ал.2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване относноприлагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
РЛе регистрирано за целите на ДДС в Румъния и е сключило договор за наем на сондажно оборудване и услуги за обслужващ персонал за строителен обект в България, с дружество регистрирано по ЗДДС в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли РЛ да се регистрира по ДДС в България в посочения случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросъти относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС регламентира, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Основният принцип за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в чл.21 от ЗДДС. Според разпоредбите на чл. 21 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга зависи от статута на получателя. Мястото на изпълнение се определя в зависимост от това дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице (лице, което не извършва независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС).
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДСмястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Когато получателят е данъчно задължено лице, разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение на услугата, е където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от общите правила на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДДС се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал.4 от ЗДДС.
В разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че Xще предостави на българското дружество сондажно оборудване под наем, и услуги за обслужващия персонал, предназначени за строителен обект на територията на България.
В конкретният случай, на основание на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС следва да се приеме, че предоставяните от дружеството услуги са свързани с недвижим имот, намиращ се на територията на страната, и мястото на изпълнение на тези доставки ще е в България. Тези доставки са облагаеми по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги, за които са налице едновременно следните условия:
– доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;
– доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и
– получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, ал.5 и ал.6 от закона.
В тази връзка, за да се определи дали тази разпоредба е приложима в конкретния случай, следва да се установи дали доставчикът (румънско дружество), регистриран за целите на ДДС във Румъния, е установен на територията на страната.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено на територията на страната” и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
Съгласно чл.95, ал.2 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя. В случая съгласно предоставената в писмото информация следва да се приеме, че доставчикът (румънско дружество) не е лице, установено на територията на страната по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС.
Предвид горепосочените разпоредби и наличната в запитването фактическа обстановка следва да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя по доставката. Т.е. за българското дружество – получател по доставката е налице задължение за начисляване на данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем.
Тъй като РЛне е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на услуги, по които данъкът е изискуем от получателя, съгласно чл. 95, ал. 2 от ЗДДС не би следвало да подлежи на регистрация по този закон.
‘