Изх. № 53-04-542
22.08.2016 г.
чл. 115 от ЗДДС
чл. 115, ал. 4 от ЗДДС
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС
чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК
чл. 129 от ДОПК
чл. 92, ал. 8 и ал. 9 от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-542/15.07.2016 г., относноприлагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През м. декември 2015 г. „XXX“ ЕООД е сключило договор с негов контрагент, по силата на който дружеството ще закупи оборудване за супермаркети на стойност около 4 000 000,00 лв. Плащането е разсрочено на 120 месечни вноски. Към датата на изготвяне на запитването са изплатени около 20% от дължимата сума. В резултат на извършеното плащане за дружеството е възникнал ДДС за възстановяване в размер на около 660 000,00 лв. По този повод на дружеството е възложена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС, която към момента на изготвяне на запитването не е приключила.
Впоследствие дружеството е установило, че стоките, предмет на сделката, са заложени по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ), поради което е взето решение сделката да бъде развалена, като стоките бъдат върнати на продавача, срещу връщане на платената сума.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1.Какви действия следва да предприеме дружеството?
2.Следва ли да бъде уведомен ревизиращия екип за взетото решение за разваляне на сделката и за това, че дружеството не желае да му бъде възстановен формирания резултат за възстановяване?
3.Може ли ревизиращият екип да прихване декларирания резултат за възстановяване срещу съответното задължение, което предстои да възникне?
4.Задължен ли е ревизиращият екип, при подадено искане от дружеството в хода на ревизията, да възстанови данъка след извършване на проверка?
5.Следва ли дружеството да представи на ревизиращия екип доказателства за учредения особен залог?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл. 115 от ЗДДС при разваляне на доставка се издава кредитно известие. Същото следва да съдържа както реквизитите по чл. 114 от закона, така и допълнителните реквизити, посочени в чл. 115, ал. 4 от ЗДДС, а именно номера и датата на фактурата, към която е издадено известието, и основанието за неговото издаване. Известието се издава от доставчика, в два екземпляра, по един за всяка от страните. По силата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС дружеството е длъжно да отрази полученото кредитно известие в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено. По този начин съответната сума ще повлияе върху резултата за периода по смисъла на чл. 88 от ЗДДС и в случай, че резултатът е данък за внасяне, той следва да бъде внесен по реда и в сроковете, посочени в чл. 89 от закона.
По втори въпрос:
Няма пречка да бъде уведомен ревизиращия екип за взетото от дружеството решение. Това, обаче, не може да бъде основание за прекратяване на ревизионното производство, нито за отказ да бъде възстановен данъка, в случай, че дружеството има право на това.
По трети въпрос:
Една от функциите на ревизионния акт, посочени в чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК е прихващането на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. За да бъдат прихванати, обаче, двете насрещни задължения трябва да бъдат изискуеми. Това означава, че вземането на дружеството не може да бъде прихванато срещу негово бъдещо, невъзникнало задължение. В конкретния случай за да бъде извършено прихващането е необходимо да възникне задължението, да изтече срокът за неговото изпълнение (задължението да е изискуемо), и да бъде инициирана процедурата за прихващане, съобразно разпоредбите чл. 129 от ДОПК. Следва да имате предвид, че в хода на ревизията преценката за извършването на прихващане или възстановяване се прави от органите, компетентни да издадат ревизионния акт.
По четвърти въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 8 и ал. 9 от ЗДДС, когато е започнала ревизия, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт. Изключение от това правило е в случаите, в които ревизираното лице е предоставило обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. В тези случаи срокът за възстановяване до размера на обезпечението е пет дни от предоставянето му.
По пети въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл. 37 от ДОПК лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. На това задължение на лицето съответства задължението на органа по приходите да обсъди представените доказателства, подлагайки ги на обективна оценка и анализ. Органът по приходите има право да изисква писмено от лицето представянето на доказателства в определен от него срок, а в случай, че те не бъдат представени, той може да приеме, че те не съществуват и да преценява само доказателствата, събрани в хода на производството.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. ‘