Изх. № 53-04-530
Дата 22.08.2016 г.
чл. 26, ал. 3 от Наредба № Н-18
чл. 3, ал. 3 от ВЗ
чл. 6, ал. 1 Наредба №4
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-530/11.07.2016 г., относноприлагането на разпоредбите на Валутния закон (ВЗ), Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18) и Наредба №4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра (Наредба №4).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ КД осъществява дейност, свързана с търговия на стоки на дребно във верига магазини на територията на страната. Клиентите заплащат в брой или чрез банкови карти, а продажбите се регистрират по реда на Наредба №Н-18. Цените на стоките в магазините са обявени и се плащат в български лева. Дружеството планира да започне да предлага на клиентите си възможност да заплащат закупените продукти в чуждестранна валута по определен от него обменен курс. Рестото ще се връща в български лева.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Има ли установена законова забрана клиентите да плащат с чуждестранна валута?
2. Има ли установена законова забрана при плащане във валута рестото да се връща в български лева?
3.Има ли установени законови изисквания относно курса, по който ще се изчислява дължимата сума или правила относно диапазона на отклонение на използвания курс спрямо фиксинга на Българска народна банка (БНБ)?
4.Какви реквизити следва да съдържа касовата бележка при плащане във валута, при положение, че цените в търговския обект са обявени в български лева? Цената на стоката в съответната валута задължителен реквизит ли е на касовата бележка?
5.Как следва да бъде организирано изпълнението на изискването на Наредба №Н-18 за съответствие между отчетения от фискалното устройство оборот и касовата наличност?
6.В случаите на продажби на стоки във валута следва ли дневния, месечния и годишния отчет на фискалното устройство да съдържат допълнителни реквизити?
7.Така извършваната дейност ще съответства ли на понятието „сделки с валута в наличност“ по смисъла на ВЗ?
8.Ще възникне ли за дружеството задължение за вписване в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро по реда на ВЗ и Наредба №4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра (Наредба №4)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагането на данъчното законодателство и Наредба №Н-18:
Данъчното законодателство не установява ограничения относно вида на валутата, с която могат да бъдат заплащани покупките в търговските обекти на територията на страната. В резултат на тълкуване на множество разпоредби, съдържащи се в материалните данъчни закони, се налага извода, че разплащането с чуждестранна валута не е забранено. Така например, съгласно чл. 26, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) допустимо е стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа да бъдат определяни в чуждестранна валута. По силата на чл. 114, ал. 5 от ЗДДС сумите във фактурата могат да бъдат посочени в каквато и да е валута, при условие, че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6. Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) също допуска лицата да реализират доходи във валута. Съгласно чл. 10, ал. 3 от законакогато паричните доходи, включително доходите от стопанска дейност, са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им.
Съгласно чл. 26, ал. 3 от Наредба № Н-18, всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащане във валута сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.
Съгласно чл. 26, ал. 6 от ЗДДС когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.
По отношение на използването на ФУ в случаи на плащане във валута трябва да се отбележи, че почти всички одобрени модели ФУ имат възможност за отпечатване на дължимата от клиента сума освен в левове и във валута. Тези суми автоматично се преизчисляват и натрупват във фискалната памет на ФУ в левовата им равностойност, в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Наредбата.
По прилагането на Валутния закон и Наредба №4:
Видно от разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от ВЗ и чл. 6, ал. 1 от, на вписване в регистъра подлежат лицата, извършващи сделки като обменно бюро. Съгласно определението, дадено в §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Валутния закон (ДР на ВЗ), „обменно бюро“ е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност. От това определение следва извода, че за да подлежи на вписване в регистъра, търговецът на първо място следва да осъществява сделки с валута в наличност. На второ място тези сделки следва да се извършват по занятие. Видно от изложената фактическа обстановка сделките, извършвани от „XXX“ КД са с различни видове стоки и не могат да бъдат квалифицирани като сделки с валута. Фактът, че разплащането в някои случаи може да бъде извършвано с чуждестранна валута, не променя този извод. В случая липсва и признакът „по занятие“, установен в §1, т. 14 от ДР на ВЗ. От изложеното следва, че дружеството няма да подлежи на вписване в регистъра по чл. 3, ал. 3 от ВЗ в случай, че приема плащания във валута, различна от български лева.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. ‘