Изх. № 20-00-79
04.04.2017 г.
ЗДДС-чл.112, ал.1,
чл.115, ал.1 и ал.2
чл.124, ал.2
чл.182, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-79/20.02.2017 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„Е” ЕООД /Дружеството/ е част от групата на Е България. Основният предмет на дейност на дружеството се състои в предоставяне на консултантски, технически и инженерингови услуги в областта на производството, доставката, снабдяването, преноса и разпределението на електрическа енергия и всякакви видове енергийни ресурси и вода, както и маркетинг и продажба на енергоспестяващи и водоспестяващи технологии и методи, планиране, изграждане и доставка на всякакъв вид енергийни съоръжения.
Дружеството има сключен договор за предоставяне на консултантски услуги с „Х“ АД, като дружествата са свързани лица по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Фактурирането се извършва на месечна база. Предвид предоставените услуги за месец май 2015 г. от страна на „Е” ЕООД е издадена фактура на 31.05.2015 г. като същата е отразена в отчетните регистрите както на доставчика, така и на „“ АД /получател/.
След направен преглед на извършените услуги за месец май е установено, че стойността им подлежи на корекция в намаление. След установяване на обстоятелството, което е довело до промяна в данъчната основа на доставката, не е издадено кредитно известие в срока по чл.115, ал.2 от ЗДДС, а е издадено през м. 12.2016 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Предвид неспазения срок за издаване на кредитното известие, има ли право „Е” ЕООД да отрази издаденото кредитно известие в дневника си за продажби за месеца на издаването му и то да участва при формирането на резултата за периода по реда на чл.88 от ЗДДС ?
2. Подлежи ли на санкция „Е” ЕООД в случай, че издаде кредитно известие след законоустановения срок по реда на чл.115, ал.2 от ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. В случаите на намаление на данъчната основа или при разваляне на доставка, доставчикът е длъжен да издаде кредитно известие.
На основание действащата до 31.12.2016 г. редакция на разпоредбата чл.115, ал.2 от ЗДДС, известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал.1 от закона.
В разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС са разписани видовете данъчни документи, като т.2 на разпоредбата определя като данъчен документ известието към фактура. В тази връзка, на основание разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС, издаденото кредитно известие от страна на „Е” ЕООД следва да бъде отразено в дневника за продажбите на дружеството в данъчния период, през който е издадено и да участва в определянето на задължението за съответния данъчен период.
По втори въпрос:
В Глава двадесет и шеста от ЗДДС са предвидени редица административно наказателни разпоредби, касаещи неизпълнението на законовите разпоредби относно документирането на доставките.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Доколкото в настоящият случай се касае за неиздаване на кредитно известие в предвидения срок в закона, което като вид данъчен документ винаги води до увеличаване на размера на данъка за възстановяване или намаляване на данъка за внасяне на доставчика по доставката, то неговото неиздаване в съответния данъчен период не води до определяне на данъка за този период в по-малък размер. Поради това разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС е неприложима.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’