Изх. № 53-04-211/23.03.2016 г.
ППЗДДС,
ЗДДС,
ДОПК,
чл.21, ал.1чл.28чл.37, ал.1
чл.39
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …… е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 53-04-211/…03.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка и е поставен следният въпрос:
Следва ли документа за превоз на стоки да бъде подписан и подпечатан от клиента – получател на стоките ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В запитването е цитирана разпоредбата на чл,21 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в която са посочени необходимите документи, с които следва да разполага доставчикът за доказване на доставка по чл.28, т.1 и 2 от ЗДДС.
Действително, в ППЗДДС законодателят не е посочил конкретно какви реквизити следва да съдържа документа за превоз на стоки. Подробно описание на реквизитите на документа за превоз се съдържат в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Видно от чл.4, изр. първо от Конвенцията, договорът за превоз се установява с товарителница. Товарителницата по своя характер не е стоково-разпоредителен документ, но служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. Тя може да се определи и като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. С най-голяма отговорност по силата на товарителницата е превозвачът, който е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му.
Важно е да се отбележи, че липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Международната автомобилна товарителница се издава от превозвачи, притежаващи лиценз за международен превоз на товари. На основание чл.5 от Конвенцията, същата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача, като подписите могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата.
Видът на товарителницата като документ е унифициран. В общия случай съставянето на товарителницата се извършва от изпращача или от негов представител (митнически агент, спедитор и др.), но при договореност е допустимо това да става и от превозвача, като не се допуска зачертаване или поправяне на данните в нея.
Самите реквизити на товарителницата са указани в чл.6 от Конвенцията, а самото получаване на стоката се е удостоверява с подпис и печат на получателя, като това е посочено в графа 24 от товарителницата.
От значение е обстоятелството, че документи, различни от посочените в чл.21, ал.1 от ППЗДДС не могат да послужат самостоятелно за удостоверяване на доставка по чл.28 от ЗДДС. Когато доставчикът не разполага с документите, посочени в чл.21 от ППЗДДС, той не може да приложи нулева ставка на данъка по реда чл.28 от ЗДДС и следва да извърши корекциите, предвидени в чл.39 от ППЗДДС.
В контекст на гореизложеното, разпоредбата на чл.37, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) указва, че доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ като органите по приходите са независими при изпълненията на задълженията си и действат само въз основа на закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’