Изх. № 53-00-11/01.06.2012 г.
ЗКПО,
ДОПК,
чл.10
чл.17, ал.3
§ 1, т 5 от ДР на ЗКПО
В дирекция„Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-11/ 2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„…” АД възнамерява да извършва дейност, свързана с управление на офиси, търговски, жилищни сгради и хотели и по-точно с цялостно управление на недвижимия имот и предлагане на услуги, свързани с ежедневната му поддръжка. Съгласно Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) дружеството ще предлага услуги, свързани с професионален домоуправител – цялостно професионално управление на етажната собственост или индивидуални имоти, организиране на неотложни ремонти, поддържане на общите части и прилежащите пространства и др. услуги, свързани с имота.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Ще се признаят ли за разход на дружеството фактури зарежийни разходи от ….., които са издадени на името на етажната собственост или на лицето собственик наимота?
2. Дружеството придобива ли право на приспадане на данъчен кредитпо тези фактури?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
От изложената в запитването фактическа обстановка следва да бъде направен изводът, че се касае за сключен договор за услуга по цялостна поддръжка и управление на недвижим имот с доставчик – „…” АД и получател- етажната собственост, физически или юридически лица, собственици на недвижим имот.
Следва да имате предвид, че разходите, отчетени в резултат на изпълнение на поетите ангажименти по силата на сключен договор, се признават за данъчни цели, когато са свързани с дейността и са отразени при спазване на счетоводното законодателство.
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са регламентирани и следните допълнителни изисквания за отчитане на разходите:
– да бъдат документално обосновани съгласно чл.10 от закона;
– да не бъдат отчетени при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона;
– да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т 5 от ДР на ЗКПО.
По втори въпрос:
По отношение на доставките на услуги (…) следва да се приеме, че като техен получател се явява всеки един собственик на недвижим имот или етажната собственост.
Дружеството единствено заплаща разходите като посредник между собствениците и доставчиците на комунални услуги.
Данъчна основа на доставката между „…” АД и собствениците се явява възнаграждението за цялостната поддръжка и управление нанедвижимия имот.
Във връзка с гореизложеното, дружеството няма да има право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, тъй като не е получател по доставките.
Дружеството би имало право на приспадане на данъчен кредит, ако беше страна по договорите със …и т.н. Тогава фактурите биха се издавали на негово име. Разбира се, след това самото дружество би се явило доставчик на горните услуги към лицата, притежаващи обекти в етажната собственост. Тези доставки биха били облагаеми и за тях би се дължало начисляване на ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’