Изх. №20-00-297
10.08. 2016 г.
чл. 2, т. 1 от ЗДДС, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, чл. 11 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-297/08.07.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
“А” ООД извършва услуги в областта на информационните технологии и интелектуална собственост, разработка на софтуер, търговско представителство, посредничество и агентство на местни и чужди лица в страната и чужбина и други дейности, незабранени от закона. Дружеството финализира разработката на инвестиционен проект и предстои стартиране на дейност, чрез която ще извършва продажби на подаръчни ваучери на лица на територията на страната чрез платформа за онлайн пазаруване.
“А” ООД е собственик на платформа за онлайн пазаруване, която се предоставя на търговци и на потребители – физически и юридически лица в България за ползване, чрез интернет сайта на дружеството, при условията на договор за продажби от разстояние по смисъла на чл. 48 и сл. от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
С търговците – доставчици на услуги (на т.нар. “различни преживявания” ) “А” ООД сключва договори за предоставяне на виртуално пространство под наем, на собствената си информационна платформа, за публикуване на оферти за предлаганите от наемателя – търговец стоки и/или услуги. Техническата поддръжка на информационната платформа, художественото оформление на предлаганите оферти и дейността по разполагането им на информационната платформа, е ангажимент и е изцяло за сметка на “А” ООД, а търговците – наематели заплащат наем за ползването на виртуалното пространство. Наемът се определя като процент от стойността на продадените ваучери през онлайн платформата на дружеството.Условията на ползване на информационната платформа от страна на наемателите, заплащането на възнаграждение за наем, заплащането на стойността на закупените през информационната система ваучери и логистиката на издаване и представяне, съответно регистриране на издадени и използвани ваучери, се съдържат в сключените рамкови договори с наемателите, Общи условия на “А”, неразделна част от договорите за предоставяне на виртуално пространство ианекси към тях.
В сила са и Общи условия за ползване на интернет сайт, същите изрично приети от всеки потребител, заявил участие за ползване на онлайн платформа за пазаруване на услуги, предоставяни от търговци-наематели на същата платформа.
“А” ООД издава ваучер (сертификат за подарък), който съдържа уникален код, срок на валидност, специфична информация за начина на резервиране и използване на конкретната услуга и/или стока, като ваучерът служи на приносителя му като доказателство за сключен договор между търговец на услугата и/или стоката и неговия приносител. “А” ООД не е страна по договора за продажба на стоки и/или услуги.
Стойността на всеки ваучер се заплаща на “А” ООД (по указан в общите условия начин – по банкова сметка на дружеството), като при определени в договора между Дружеството и търговеца-наемател условия, тази стойност се превежда по сметка на търговеца-наемател (след приспадане на дължимо към Дружеството възнаграждение за наем на ползваното от търговеца виртуално пространство).
Стойността на заплатените и неизползваните ваучери (нерегистрирани за ползване, незаявени в срока на валидност по съответния ред пред търговеца-доставчик на услуги и/или стоки от страна на приносителя на ваучера)се задържа от Дружеството, като същата не се превежда към търговеца-наемател.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е облагаема по ЗДДС доставка при продажбата на ваучери за подарък (подаръчни сертификати) от “А” ООД на потребител (Клиент)?
2. Трябва ли “А” ООД да издава данъчен документ за получените от продажбата на ваучери плащания?
3. Формират ли получените от “А” ООД плащания от клиенти за стойността на издадените ваучери облагаем оборот по смисъла чл. 96 от ЗДДС, съответно считат ли се за получени авансови плащания по чл. 96, ал. 4 от ЗДДС?
4. Налице ли е облагаема доставка за “А” ООД, относно получени плащания от клиенти за стойността на неизползвани ваучери (в срока им на валидност и/или незаявени за ползване) и какъв данъчен документ следва дружеството да издаде за така задържаните суми, които не подлежат на възстановяване на клиентите, а остават като приход на дружеството?
5. Какви документи следва да се издават от “А” ООД, когато заплащат физически и юридически лица за стойността на ваучерите (фактура, касов бон и др.) и от търговеца-доставчик на услуги и/или стоки и кога настъпва данъчното събитие във връзка с разплащанията от клиент към дружеството и от дружеството към търговец-наемател?
6. Как следва да се осчетоводяват получените плащания от клиентите на дружеството, закупили ваучери, както и превежданите суми от дружествотокъм доставчиците на услуги и/или стоки при така описаната по-горе фактическа обстановка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна доставка на стока или услуга. Доставка на стока и доставка на услуга като понятия са дефинирани в чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Най общо казано, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
От изложеното във въпроса е видно, че става въпрос за продажба на ваучери, които ще бъдат използвани като платежен инструмент за закупуване на стоки, предлагани чрез платформата на дружеството. В тази връзка “А” ООД не е нито получател, нито доставчик по смисъла на чл. 11 от ЗДДС на стоките/услугите, които ще бъдат закупени от приносителя на ваучера.
По втори въпрос
С оглед дадения отговор на първи въпрос за „А” ООД не възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност и съответно издаване на данъчен документ за получените от продажбата на ваучерите плащания.
По трети въпрос
Предвид изложеното при предоставянето от страна на “А” ООД на ваучери срещу заплащането на сума, равна на посочената върху ваучера стойност не се формира облагаем оборот по реда на чл. 96 от ЗДДС и тези плащания не следва да се третират като авансови плащания по смисъла на чл. 96, ал. 4 от закона. В тези случаи ДДС се начислява при последващата продажба на стоките или услугите, заплащани с тези ваучери от техния приносител. Предвид изложеното, на облагане с ДДС ще подлежи закупуването на стоките или получаването на услугите срещу представянето на ваучера, приет от доставчика (съответния търговец-наемател) като заплащане или част от заплащане.
По четвърти въпрос
Доколкото срещу неизползваните в определения срок ваучери не се предоставя стока и/ или услуга, следва, че получените суми от продажбата на ваучерите, които не са използвани не са обект на облагане с данък върху добавената стойност.
По пети въпрос
Както бе посочено по-горе при заплащане стойността на ваучерите “А” ООД не следва да издава данъчен документ, тъй като не извършва доставка към лицата закупуващи ваучерите.
В зависимост от начина на плащане при покупката на ваучера за “А” ООД би могло да възникне задължение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 08.03.2013 г.) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „фискална касова бележка”, съгласно която „Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбив търговски теобектичрез фискалниустройства(Наредба №Н-18/ 2006г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 /2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Дружеството няма да издава фискални касови бележки само ако извършените доставки се заплащат от клиентите чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Във всички останали случай, ако не попада в изключенията от приложното поле на наредбата, плащането следва да се регистрира и отчита чрез издаването на фискална касова бележка от ФУ.
Предвид факта, че не следва да се начислява ДДС при предоставянето на ваучерите срещу заплащане на суми, тези суми следва да бъдат отнесени към данъчна група “А” на фискалното устройство, съгласно чл.27, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 /2006 г.
Следва да се има предвид, че предоставянето под наем на виртуално пространство за публикуване на оферти за предлаганите от наемателя-търговец стоки и/ или услуги е облагаема доставка на услуга по смисъла на чл.12 от ЗДДС, тъй като получатели по доставката са данъчно задължени лица установени на територията на страната и предмета на услугата не попада в обхвата на глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС. За извършената доставка за“А” ООД възниква задължение за издаване на фактура по реда на чл.113 от ЗДДС и съответно начисляване на дължимия за доставката данък върху добавената стойност. Предвид това, че услугата под наем се определя като доставка с непрекъснато изпълнение, то за определяне на данъчното събитие е приложима разпоредбата на чл.25, ал.4 от ЗДДС, по силата на която данъчното събитие възниква на датата, на която плащането за доставката е станало дължимо.
По шести въпрос
Във връзка с въпроса Ви, свързан с прилагането на счетоводното законодателство, писмото е препратено до Дирекция „Данъчна политика“ при , която е оправомощена да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство (чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник на ).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.