Изх. №20-00-299
27.08. 2012 г.
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл.21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Във връзка с проект за газова междусистемна връзка Гърция-България на българско данъчно задължено лице, реализиращо проекта, са извършени услуги по подготовка на предварителена оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/ в Гърция и инженерно-геоложки проучвания за отсечката на газопровода на територията на Гърция.
Услугите са предоставени от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Гърция, за което са издаденифактури с начислен гръцки ДДС от 23% .
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Къде е мястото на изпълнение на услугите, предоставени от гръцки данъчно задължени лица във връзка с проектиране и ОВОС за частта от газопроводния проект, разположена на територията на Гърция?
2. Как следва да се приложи механизмът за възстановяване на платен ДДС в Гърция във връзка с разпоредбите наДиректива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Общото правило относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Постоянен обект по смисъла на §1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Изключение от горното правило е регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
Предвид описаното в запитването, извършените услуги по оценка на околната среда и инженерно-геоложки проучвания са свързани с недвижим имот, който се намира на територията на Гърция. В този случай,мястото на изпълнение на услугите, свързани с него, ще е на територията на Гърция и те ще са облагаеми доставки за целите на ДДС погръцкото законодателство.
По втори въпрос:
На основание чл. 81, ал. 2 от ЗДДС е изготвена Наредба №Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Европейския съюз /Наредба №Н-9 от 16 декември 2009 г. на МФ, в сила от 01.01.2010 г./, която транспонира Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка.
СНаредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. са определени:
1. условията и редът за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава-членка на ЕС, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната, и
2. условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членкана ЕС.
Процедурите, по които се възстановява ДДС, начислен на български данъчно задължени лица за получени от тях стоки и услуги на територията на други държави членки на ЕС, са регламентирани в наредби, издадени от съответните администрации на държавите членки. По същество те следват разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО от 12.02.2008 г., поради което общите условия, при които те възстановяват данъка, не се отличават от тези, регламентирани в Наредба № 9 на МФ. Българските данъчно задължени лица упражняват правото си на възстановяване на данъка чрез искане, отправено до компетентния орган на ДЧ, от която се иска възстановяването му.
Съгласно утвърдена процедура в България искането се подава по електронен път, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на НАП. То следва да бъде подписано с електронен подпис и да е подадено чрез въвеждане на данните за съответните доставки чрез приложението или чрез подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение № 1 към Наредба № 9. Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице. То няма да бъде препратено до ДЧ, от която се иска възстановяването, ако за периода, за който се иска то, ДЗЛ не е регистрирано по ЗДДС, или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит.
Информацията в искането, както и евентуално допълнително поискана информация чрез НАП от ДЧ по възстановяване трябва да бъде предоставена на български език и на един от езиците, посочени от тази държава членка. Искането трябва да съдържа следната информация:
1. Име и пълен адрес на ДЗЛ, което иска възстановяване,
2. Адрес за връзка по електронен път,
3.Описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, направено чрез хармонизираните кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета,
4. Период на възстановяване, обхванат от искането,
5. Декларация от заявителя, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на ДЧ по възстановяване по време на периода, за който се иска възстановяване, с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на ДЧ по възстановяването,
6. Идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС и префикс BG,
7. Данни за банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC, по която лицето иска да му бъде преведена възстановената сума,
8. Данни от фактурите или документите за внос, по които е начислен данъкът за възстановяване, както следва,
8.1. Име и пълен адрес на доставчика,
8.2. Идентификационен номер за целите на ДДС или данъчния референтен номер на доставчика, определен от ДЧ по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 239 и чл. 240 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) – освен в случаите на внос,
8.3. Префикс, определен от ДЧ по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ЕО – освен в случаите на внос,
8.4. Дата и номер на фактурата или документа за внос,
8.5. Данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута,
8.6. Размер на подлежащия на възстановяване ДДС, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС на лицето, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка то има право на частичен данъчен кредит,
8.7. Коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент – когато лицето, подало искането има право на частичен данъчен кредит,
8.8. Естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете съгласно приложение № 2 към наредбата. Когато се използва код 10, се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.
9. Описание на икономическата дейност на лицето чрез хармонизираните кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета.
Ако ДЧ по възстановяване изисква с искането да се предоставя и копие на фактурата или на документа за внос, по които е поискано възстановяване на данъка за съответен период, заедно с искането си лицето представя по електронен път и копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данъкът.
Искането се смята за подадено само, ако съдържа цялата изискуема информация.
Когато в хода на процедурата по възстановяване ДЧ, от която се иска възстановяването, поиска допълнителна информация, нейното искане се връчва на лицата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), осъществен по електронен път. По същия път ДЧ по възстановяването се уведомява за датата на връчване на искането й. Този ред и форма на комуникация се прилага и при връчване на лицата на решенията на администрациите на ДЧ във връзка с отправените им искания за възстановяване на ДДС, начислен на тяхна територия.
Предвид изложеното е видно, че българското дружество ще иска възстановяване на начислен данък, за получени доставки с място на изпълнение в Гърция и в тази връзка, следва да се обърне към гръцката данъчна администрация за отговор по вториявъпрос, съобразно нормативната база в Република Гърция.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.