прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

.№53-00-282
14.02.2017г.
ЗДДС чл.21,ал.4, т.1
чл.12, ал.1
чл.66, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” Ваше писмено запитване, прието с вх. № .12.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Между „С“ и Б е сключен договор за предоставяне на продукционни услуги на територията на Българияза периода от 07.2015 г. до 09.2015 г.„Б е дружество, което е установено и регистрирано за целите на ДДС във Великобритания, съответно няма седалище или постоянен обект на територията на България.
„С“ е издало на дружеството от Великобритания, данъчни фактури с начислен ДДС, на основание чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, приемайки за място на изпълнение на доставката – територията на страната.
В споразумението за обекта, което е неразделна част от договора страните са се договорили за следното: в частта „Наименование и адрес на имота“, където ще се провеждат снимките, изрично е посочено, че това е ОБЕКТ В България. „С“ се е съгласило да предостави имота за заснемане на сцени на открито и закрито.
Бе подало искане до НАП за възстановяване на ДДС от чуждестранното лице в размер на 143 812,22 лева, на основание Наредба№ Н-9/16.12.2009 г. С акт за прихващане и възстановяване от 18.10.2016 г., органите по приходите са направили извод, че лицето има право само на частично възстановяване на ДДС в размер на 688,36 лв., както и, че мястото на изпълнение на получената услуга се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Според посочения АПВ,„С“е допуснало грешка, като неправомерно е начислило ДДС по част от издадените фактури.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството да извърши корекция на погрешно съставените документи по реда на чл. 116 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За да се приложи определен режим на данъчно третиране на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната се прилагат разпоредбите на ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, а специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС урежда мястото на изпълнение на доставката на услуга, свързана с недвижим имот. Мястото на изпълнение в този случайе там където се намира недвижимият имот, включително при предоставяне на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижим имот (чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС).
За целите на прилагането на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, както и за преценка дали съответната услуга е свързана с недвижимия имот следва да се вземе предвид практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). В свои решения СЕС е определил, че за да се приложи тази разпоредба е необходимо да е налице пряка връзка между доставката на услуги и конкретния имот. В този смисъл са следните решения на СЕС – решение от 03.09.2009 г. по дело С-37/2008 RCI Europe, решение от 07.09.2006 г. по дело С-166/05 Heger и решение на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-155/12.
От обхвата на извършените услуги по сключения договор е видно, че основната част от тях е свързана с използването на конкретен недвижим имот –. В случая, става въпрос за възмездно предоставяне на ловното стопанство за снимки на продукцията, изграждане на лагери за престойи нощувки на снимачния екип и участниците, ловуване в резервата, доставка на провизии и други, като конкретните суми за отделните доставки са подробно описани в изготвения бюджет към проект „1“.
Предвид факта, че ловният резерват е недвижим имот, който се намира на територията на България, мястото на изпълнение на услугите, извършени от „Сследва да се определи по реда на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС. На основание чл. 12, във връзка с чл. 82, ал. 1 от закона и чл. 66, ал.1 от ЗДДС за тях дружеството следва да начислиданък добавена стойност със ставка 20 на сто.
Редът за извършване на корекции в погрешно съставени документи е регламентиран в чл.116 от ЗДДС. За погрешно съставени документи в хипотезата на чл.116, ал.3 от ЗДДС се считат издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
Предвид факта, че осъществените доставки от „С“ попадат в обхвата на услугите, свързани с недвижим имот, чието място на изпълнение се определя по реда на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС се налага извода, че в случая разпоредбата на чл.116 от ЗДДС е неприложима. Това е така, защото доставките подлежат на облагане с ДДС, и дружеството правилно е начислило данък за тях. ‘

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »