прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

5- 53-04-644/14.10.2015 Г.
ДДС, ЧЛ.151а, ал.1 и ал.5
ДДС, ЧЛ.151в, ал.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването не е изложена фактическа обстановка.
Поставени са въпроси относно прилагане на специалния режим за касова отчетност на данъка върху добавената стойност и реда за издаване на протоколи при този режим?
Предвид поставените въпроси и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Кръгът от лицата, които имат право да прилагат режимът на касова отчетност е определен в чл.151а от ЗДДС. Съгласно чл.151а, ал.1 от ЗДДС регистрираните по чл. 96, чл.97 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС лица могат да прилагат специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, наричан по-нататък “специален режим“, когато отговарят едновременно на следните условия:
1. имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец; облагаемият оборот се определя по реда на чл. 96;
2. нямат влязъл в сила ревизионен акт по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или за отговорност по реда на чл. 177;
3. нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива задължения са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване. При прилагане на специалния режим за доставките, за които е възникнало данъчно събитие, на основание чл.151а, ал.2 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането. Режимът се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги. Изключение е въведено по отношение на следните доставки:
1. внос на стоки;
2. вътреобщностни придобивания на стоки;
3. вътреобщностни доставки на стоки;
4. доставки към нерегистрирани по този закон лица;
5. освободени доставки;
6. доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
7. доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
8. доставки по договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона;
9. доставки, по отношение на които се прилага част осма, с изключение на тази глава;
10. доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
11. доставки, облагаеми с нулева ставка по глава трета;
12. доставки между свързани лица;
13. облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката, включително данъка по този закон.
Съгласно чл.151а, ал.4 от ЗДДС за получаване на разрешение за прилагане на специалния режим лицето по ал. 1 на посочената разпоредба подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите писмено искане по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Искането за прилагане на специалния режим се подава по реда на подаване на заявление по чл. 101 от ЗДДС.
Лицето, което е получило разрешение по чл. 151а, ал. 5 от ЗДДС следва да прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението (чл.151б, ал.1 от ЗДДС). В закона е регламентирано ограничение по отношение на данъчно задължените лица, избрали да се регистрират, според което те нямат право да прекратят прилагането на особения режим преди изтичането на дванадесет месеца от регистрацията
Данъчното събитие на доставка, за която се прилагат разпоредбите на глава седемнадесета „а” от ЗДДС, възниква съгласно общите правила по този закон.
Съгласно чл.151в, ал.2 от ЗДДС, лицето, което прилага специалния режим, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1 е длъжно да начисли данък за доставката, като:
1. издаде фактура или известие и посочи данъка на отделен ред;
2. посочи фактурата или известието по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната й основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период. Изискумостта на данъка настъпва според правилата, предвидени в ал.3 на посочената разпоредба. Данъкът за доставка е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката и лицето, което прилага специалния режим, е длъжно да отрази и включи размера на данъка от протокола по ал. 8 от тази разпоредбаприопределяненарезултатаза съответнияданъченпериод в дневника за продажби и в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.
Съгласно чл.151в, ал.4 от ЗДДС при получено на или след датата на данъчното събитие частично плащане изискуемост по ал. 3 възниква само за частта от начисления във фактурата и/или известието по ал. 2 данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
При прекратяване прилагането на специалния режим данък, за който изискуемостта по ал. 3 не е настъпила, на основание чл.151в, ал.7 от ЗДДС става изискуем на датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на режима и лицето е задължено да го включи при определяне на резултата за данъчния период, в който е прекратеноприлаганетонаспециалния режим,всправка – декларацията по чл. 125 от ЗДДС. Съгласно чл.151в, ал.8 от ЗДДС за определяне размера на данъка по ал. 3 и ал.7 на цитираната разпоредба се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона, за всяка от страните от доставчика – лице, което прилага специалния режим. Данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем.
Документирането на доставките е регламентирано в чл.151д от ЗДДС. Съгласно чл.151д, ал.1 от ЗДДС извършените доставки, закоитоизискуемосттанаданъкапо чл. 151в, ал. 3 не е настъпила, се документират, като във фактурата или в известието към нея задължително се вписва “касова отчетност“. Алинея 1 на посочената разпоредба не се прилага за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 от ЗДДС са изключени от обхвата на специалния режим.
Документирането и отчитането на доставките съгласно чл. 151д, ал. 3 от ЗДДС по специалния режим се извършва по ред, определен с Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).Съгласно чл.104д, ал.2 от ППЗДДС, лицето по чл.151б, ал.1 от закона е длъжно да отрази издадените от него или от негово име фактури и известия към фактури за доставки, за които прилага специалния режим в дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за получените авансови плащания) не участват при определяне на резултата за периода. Издадените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
Редът за определяне на размера на изискуемият данък е посочен в разпоредбатаначл.104 еот ППЗДДС. Заопределянеразмеранаданъкапочл.104е, ал.1 от правилника, по силата на ал.2 от тази разпоредба се издава протокол в 5- дневен срок от датата, на която е получено плащане по доставката, но не по- късно от последния ден на месеца, през който данъкът е станал изискуем.
Предвид гореизложеното, по отношение на прилагане на специалния режим на касова отчетност следва да се има предвид, че за да се приложи посочения режим е необходимо лицето да отговаря на кумулативно поставените условия в чл.151а, ал.1 от ЗДДС;
– доставката да непопада в изключенията по чл.151а, ал.2, предл. 2 от ЗДДС;
– да притежава разрешение за прилагане на специалния режим за касова отчетност, издадено от Националната агенция по приходите;
– получателят по доставката да е лице, установено в България, което е регистрирано по ЗДДС;
– плащанията по доставката да са извършени по банков път.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар