Изх. №53-04-604
29.09. 2016 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, чл. 84 от ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-604/19.08.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Между „А“ ЕАД (Възложител) и „Б“ ЕООД (Изпълнител) е сключен договор за проектиране и изграждане на когенерационна централа.
Основната дейност на „А“ ЕАД се състои в: комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от високоефективно комбинирано производство, чрез нова когенерация в ТЕЦ „Пловдив Север“, както и стара когенерация в ТЕЦ „Пловдив Север“ и ОЦ „Пловдив Юг“; пренос на топлинна енергия през топлопреносната мрежа, която е собственост на дружеството;поддържане и експлоатация на газопроводи ниско налягане и други дейности и услуги.
На 30.12.2009 „А“ ЕАД е сключило договор за инженеринг, доставка и строителство за инженеринг, проектиране, производство, доставка, инсталация и въвеждане в експлоатация на когенерационна централа с„Б“ ЕООД.
В точка 10 от договора „Неустойки“ Възложителят и Изпълнителят се договорят, че ако разполагаемоста на централата, определена по време на периода на гаранционно изпълнение, падне под 94%, то Изпълнителят ще заплати неустойка за неизпълнение в размер на 30 000,00 евро на всеки 0,1% под гарантираната стойност (94%) до максималната сума от 10% от общата стойност на Договора.
Към датата на подаване на запитването страните са в процес на уточняване размера на разполагаемостта с цел определяне на неустойката за неизпълнение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Как следва да се третира посочената неустойка?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Данъчното третиране на лихвите и неустойките в ЗДДС е регламентирано в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по закона. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Видно от цитирания законов текст неустойката не е елемент от данъчната основа на доставката, поради което за документирането й не се издава данъчен документ, още повече, че в конкретния случай неустойката, дължима във връзка с неизпълнение на възложена работа е дължима на получателя по доставката, а не на доставчика, поради което същата няма характер на плащане по доставка.
Предвид изложеното, неустойката следва да се документира с издаване на документ, удостоверяващ плащането й, на основание чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
Горното представлява принципно третиране на въпроса с неустойките. В случаи на наличие на прикриване на част от цената, чрез заплащане на неустойка, което би довело до щета на фиска, би могло да се стигне до друго разглеждане на въпроса.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
‘