Изх. №23-22-1855
01.11. 2016 г.
чл. 16 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, чл. 71 от ЗДДС, чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, чл. 124, ал. 4 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-22-1855/02.09.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Е“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС, предстои да закупи стока(нова), за около 40 000,00-50 000,00 лева, свързана със звукозапис на музика и пряко свързана с дейността на дружеството. Стоката ще се закупи от Китай и ще бъде заведена в склад на „Е“ ЕООД в страната, и продадена при намиране на купувач, без да бъде преработвана.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да се документира покупката и продажбата на стоката от „Е“ ЕООД, как следва да се отрази в отчетните регистри по ЗДДС и има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение на покупката на стоката и отразяването й в дневника за покупки по ЗДДС
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗДДС внос на стоки е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Според текста на чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 от закона се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Според разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗДДС данъкът при внос по чл. 16 от закона е изискуем от вносителя. Това означава, че данъчно задължено лице при внос е вносителят, независимо от статута на доставчика.
Предвид това, при покупката на стоката от Китай „Е“ ЕООД следва да разполага с митнически документ, който доказва осъществен внос на стока.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. В конкретния случай на внос, покупката на стоката следва да се отрази в дневника на покупките като в полето „вид на документа“ следва да се попълни код 07 „Митническа декларация/митнически документ, удостоверяващ приключването на митническите формалности“.
Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл. 68 и следващите от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 от закона същия законов текст данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за осъществен от него внос. Според разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от закона.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона гласи, че за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са изброени в чл. 71 от ЗДДС. Съгласно т. 3 от същия законов текст лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 – в случаите на внос по чл. 16 от закона.
Предвид това и доколкото от фактическата обстановка на запитването не става видно какъв ще е характера на доставката на стоката от „Е“ ЕООД към неговия клиент, то за правото на данъчен кредит следва да се съобрази изложеното по-горе.
По отношение на доставката на стоката и отразяването й в дневника за продажби по ЗДДС
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е регламентирано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и това е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В изложената в запитването фактическа обстановка е посочено, че стоката ще се намира физически в склад на „Е“ ЕООД на територията на страната към момента на продажбата й.Предвид това и на основаниечл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на страната и задължението за начисляване на данък от „Е“ ЕООД ще е в зависимост от вида на доставката, която ще извърши към своите клиенти. Предвид това са възможни следните хипотези:
-доставка на стока, по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната, за която е приложима разпоредбата начл. 82, ал. 1 от ЗДДС и „Е“ ЕООД следва да приложи 20 на сто ставка на данъка;
-ВОД,по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, за която е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и „Е“ ЕООД следва да приложи нулева ставка на данъка;
-износ по смисъла на чл. 28 от ЗДДС и „Е“ ЕООД следва да приложи нулева ставка на данъка, тъй като това е облагаема доставка с нулева ставка, по реда на Глава трета от ЗДДС.
Документирането на доставката следва да се извърши съобразно разпоредбите в глава „Единадесета“ на ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Следователно„Е“ ЕООД следва да документира продажбата на стоката с издаване на фактура по реда на чл. 113 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от закона в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Предвид това и доколкото към настоящия момент за дружеството не е ясно какъв ще е характера на доставката на стоката, то фактурата за продажбата на стоката следва да се отрази в съответната на доставката колонаот дневника за продажбите.
В зависимост от вида на доставката данните от фактурата се отразяват, както следва:
-при извършена ВОД, по смисъла на чл. 7 от ЗДДС – в колона 20 от дневника на продажбите „данъчна основа на ВОД“, съответно в клетка 15 на справката- декларация по ЗДДС „данъчна основа на ВОД на стоки“;
-при извършен износ, по смисъла на чл. 28 от ЗДДС -в колона 19 от дневника за продажбите „данъчна основа на доставките със ставка 0 % по глава трета от ЗДДС, съответно в клетка 14 на справката-декларация по ЗДДС „данъчна основа, подлежаща на облагане със ставка 0 %“;
-при доставка с начислен данък 20 на сто -в колона 11 на дневника за продажбите „данъчна основа на облагаемите доставки със ставка 20 %, вкл. дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на страната“, а данъка в колона 12 „начислен ДДС за доставки по колона 11 и начислен данък (20%), предвиден в закона в други случаи“, съответно в клетка 11 от справката-декларация по ЗДДС „данъчна основа, подлежаща на облагане със ставка 20 %“, а данъка в клетка 21 „начислен ДДС“.
По отношение на изискването за разполагане с оригинални документи, доказващи доставките, следва да имате предвид, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата ? равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката. Според ал. 2 на същия законов текст счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон.
Следва да имате предвид също, че сканирано копие на документ по смисъла на ЗСч не гарантира автентичността на документа, тъй като не гарантира, че възпроизвежда оригинала и във всички случаи признаването на разхода по този документ и неговото съхранение не представлява оригинален документ по смисъла на чл. 179 – чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС, доколкото то осъществява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за документирането на дейността му, приложение намират разпоредбите на ЗДДС и правилника за прилагането му.
Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 79, ал. 7 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) фактурата се издава в най-малко два екземпляра – за доставчика и получателя. Оригиналът на фактурата се предоставя на получателя на доставката.
С оглед на гореизложеното, следва да имате предвид и обстоятелството, че крайната преценка на документалната обоснованост на даден разход по смисъла начл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е в изричните правомощия на органите по приходите в компетентната ТД на НАП, в конкретното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.